Билет за Транай

Заглавие: Билет за Транай
Автор: Робърт Шекли
Издател: ИК „Ролис“ 1991

Честно казано, дори нямам спомен кога съм се сдобил с тази книжка, както и нямам никакъв спомен от разказите в нея освен едноименният „Билет за Транай“. Е, какво пък, това, че ми мина през ръцете миналия петък беше чудесен стимул да си я опресня. Накратко, това е сборник с разкази на Робърт Шекли, издаден през бурните години в началото на 90те на миналия век, когато редица издателства се втурнаха да запълват недостатъчното количество западна фантастика, превеждано преди 10ти. Издателство „Ролис“ беше едно от тях, и в последствие, променило името си на Орфия, се оказа едно от по-дълголетните.

Самият сборник иначе съдържа шест фантастични разказа и нещо като есе на тема писане. Разказите до един са научна фантастика, лековато написани, но за сметка на това повдигащи сериозни въпроси относно бъдещето, развитието на обществото и технологиите. Накратко за всеки от тях:

Билет за Транай – едноименното произведение беше единственото, което помня от предишен прочит, и което свързвам най-вече с транайската политическа система. Освен това, не е добра идея да се вярва сляпо на приказките на стари морски/космически вълци, и утопията не винаги е точно утопията, която човек очаква.
Идеалната жена – едно далечно бъдеще, което на пръв поглед изглежда не много по-различно от настоящето, но на втори тъкмо напротив. И да, серийното производство крие рискове
Съвършеното оръжие – нужно ли е нещо, оръжие или не, да е съвършено до перфекционизъм, или просто да върши каквото трябва да върши? И дали привидната съвършеност не крие изненадващо неприятни недостатъци?
Почесването – откровено хумористична история за неочакваното и как животът може да се крие навсякъде. Сега ми напомня Пратчетовите идеи за цивилизации, възникнали на най-неочаквани места.
Всичко това, което сме – поредната трактовка на тема среща между цивилизациите, както и рисковете при такива. Както и на тема фактът, че е невъзможно да сме готови за абсолютно всичко.
Страж-птица – отново на тема перфектни технологии, уместно ли е да се замества човека с такива, и дали всъщност не е опасно?
Как пишат професионалистите — или поне се опитват – кратко есе на тема писане.

Нито един от разказите не е слаб, но и нито един не е някакъв шедьовър. За сметка на това подтикват към размисъл, без да дават готови рецепти, което е прекрасно. Единственият недостатък, който ми хрумва, е прекалената лековатост, но фактът, че е само този, всъщност може да се приеме и за положителен.
За съжаление, сборникът е издаван преди повече от 20 години, и единствено може да бъде намерен по кашоните за преоценени книги, и то с много късмет.

This entry was posted in books, sci-fi, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *