The Skrayling Tree: The Albino in America

Заглавие: The Skrayling Tree: The Albino in America
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Aspect 2003

И така, на дневен ред е продължението на Dreamthief’s Daughter, зовящо се The Skrayling Tree. Като започнах писането на този текст си дадох сметка какъв процент от прочетеното от мен тази година е с автор Майкъл Муркок, но такъв се е случил моментът от една страна, от друга, взаимовръзките между различните светове и герои са много и подклаждащи любопитството, и към момента изглежда, че тенденцията ще продължи.

Конкретно за The Skrayling Tree. Както стана дума, това е пряко продължение на Dreamthief’s Daughter, със същите герои и сходно действие, което започва през 50те години на двадесети век на една Земя, много близка до нашата. Втората световна война е приключила, а Улрик фон Бек и съпругата Оона му са си поставили за цел да спомогнат максимално за излекуването на раните от нея. Само че когато по време на ваканция в Северна Америка Улрик е отвлечен от тайнствени непознати, Оона се впуска в търсене посред неизвестното. В същото време Елрик от Мелнибоне, изпратил съзнанието си в целенасочен сън с ясна цел, предприема дълго пътешествие от кръстоносните владения в Светите земи към каквото е останало от викингските колонии във Винланд, съпроводен от последния типичен викингски водач (който всъщност е стар познайник), в търсене на един точно определен ковач. И накрая самият Улрик, чието отвличане всъщност не е точно отвличане, се оказва въвлечен в гонитба с времето, като на кантар е заложен космическият баланс и равновесието в мултивселената…

Както горният абзац намеква, този път главните герои са три, и действието се води през три гледни точки, всяка от тях от първо лице. Мястото на действие отново е нашата земя, или поне много близка до нея, през 12 век, и най-вече в предколумбова Америка, което е причина и за вплитането на редица обичаи, легенди и истории на северноамериканските индианци, макар и минати през фентъзи филтър. Някои персонажи също са типично индиански – например Ayanawatta, който придружава Оона, по същество е Хаяуата от поемата на Лонгфелоу, който е видял в сънищата си собствената си бъдеща история, прочел е въпросната поема и сега я изживява. Другият интересен персонаж е младият обучаващ се шаман White Crow, който също е поредният сънуващ. Въпросните двама са от линията на Оона, откъм Елрик присъства Gunnar the Doomed, викингският вожд от по-горе, който поначало е ясно кой е всъщност, особено ако човек е обърнал внимание на описанията в други книги на един персонаж със сходна структура на името и който беше главен антагонист в първата част, редно със спътника си Klosterheim, който се появява и сега, в роля по-близка до изначалната си в творчеството на Муркок. Откъм Улрик пък сериозно присъстват принц Лобковиц (уж австриец, но дали?), както и Сепириз от нихраините – които пък са част от Stormbringer романа и всъщност създателите на първообраза на черния меч. Накрая всичките линии се преплитат в една обща, силно повлияна и от индианските легенди, и от нордическата митология и в частност Игдрасил.

Ролята на Елрик тук е малко особена. Практически, самият той не присъства съвсем физически, а това е съзнанието му – Муркок отново се заиграва с концепцията за сънища, благодарение на което този роман силно се родее с комикса предистория Elric: The Making of a Sorcerer, който проследява как Елрик се е сдобил с магическите си умения и част от историята на Мелнибоне (и освен това една от ролите, които поема в сънищата си в комикса се назовава White Crow, което не е като да не е спойлер…). В настоящия роман обаче сънят е друг. Хронологично, откъм Елрик, The Skrayling Tree се развива по време на една единствена нощ от втората част на Stormbringer, по време на която Елрик виси разпънат на мачтата на флагманския кораб на флотата на Пан Танг и по време на която предприема отчаяна стъпка, за да успее да си върне меча Stormbringer. А именно, доброволно се впуска в сън, продължаващ 1000 години (The Dream of Thousand Years), който обхваща освен случващото се в тази книга, така и събитията в следващата част, а също и развиващите се по-рано такива от комикса Duke Elric (въпреки че последните създават някое-друго противоречие, като например точна хронология, както и че действията в комикса всъщност завършвали с провал). Наистина много добра идея, ще видим как ще завърши в третата част.

Като цяло романът ми допадна много повече от първия и единственото, което, ми се стори като недостатък, беше какъв огромен процент от действието се състоеше в пътувания. Въпреки изненадващо добрите като за Муркок описания (особено ми допадна това на прерията и отношението на индианците към нея и обитателите й, но не се наемам да коментирам до колко реализмът или измисленото надделяват), от действието и темпото му имаше какво да се желае. Но това са бели кахъри. Наред е третата част, The White Wolf’s Son, която има и особената роля да е още един от завършеците на сагата за вечния шампион.

This entry was posted in books, Elric, fantasy, multiverse, Непревеждано. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *