Заглавие: Кардинал Ришельо
Автор: Антъни Леви
Издател: Персей 2007
Пълното заглавие в оригинал е “Cardinal Richelieu and the making of France”. Тоест, книгата е опит да се проследи паралелно биографията на Арман Жан дю Плеси, бъдещият кардинал Ришельо, редом с тази на развитието на Франция като държава по негово време и неговата роля във въпросното. Спорно е обаче до колко успява да се справи с поставените цели.
Честно казано, не очаквах, че някакви си 380 страници ще ми отнемат толкова време, но най-накрая се приключи. Основното, което забави четенето, беше тежкият и сух, ама наистина сух стил, който при все, че не изглеждаше като да е академичен такъв, е много тежък за четене. Освен стила, за съжаление писането също е хаотично – уж следва хронологичен ред, но постоянното прескачане отзад напред с датите е дразнещо. В смисъл, в рамките на една глава на няколко пъти текстът се връща назад в годините, на практика без предупреждение. Може би разбиване на под-глави, би било от полза. По принцип нямам проблем с помненето на годините и ориентирането в хронология, но този път нещо не се получи. Липсата на индекс също не ми се вижда добра идея, но напълно възможно и в оригиналното издание да е нямало.
Като абсолютен позитив на текста обаче трябва да се изтъкне представянето на Ришельо. Останал съм с впечатлението, че може би покрай влиянието на Дюма и „Тримата мускетари“ съвременното възприемане на Ришельо е по-скоро като отрицателна личност, е едва ли не злодей. Тук такова нещо няма – акцентира се върху културната дейност и покровителството към изкуствата от страна на кардинала, както и на силната му привързаност към семейството и рода. Предаден е по-скоро като добър и интелигентен човек, но твърд и безцеремонен управник, който е склонен на съюзи и договори с хугеноти (например с шведите на Густав Адолф) в името на поставената цел, без значение на кардиналския ранг.
Наистина е жалко, че начинът, по който е написана книгата, е такъв, какъвто е. Ако беше по-четивна (за сравнение например, Алберто Анджела, въпреки различните цели и обхват), щеше да е много по-достъпна и лесна за разбиране. Сега случаят далеч не е такъв, за съжаление.