The Dreamthief’s Daughter: A Tale of the Albino

Заглавие: The Dreamthief’s Daughter: A Tale of the Albino
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Aspect 2001

Противно на обявеното, “The Chronicles of the last Emperor of Melnibone” не съдържат в себе си абсолютно всичко, издавано на тема Елрик от Мелнибоне, но за това си има и обяснение. Между 2001ва и 2005та се появява още една трилогия, към момента последна (и предвид изказванията на Муркок, май ще си остане такава), но тя изненадващо не се центрира върху самия Елрик. Освен това, чрез нея още няколко серии и инкарнации на Вечния победител намират допирна точка. Като име, трилогията е издавана под няколко заглавия – Dreamquest, Elric and Oone von Beck, Elric: The Moonbeam Roads, а първата книга от нея се казва The Dreamthief’s Daughter: A Tale of the Albino.

Изненадващо или не, книгата започва през 30те години на 20 век в Германия на нашата си земя, или на много подобна нейна версия в Мултивселената. Граф Улрик фон Бек е последният жив наследник на рода и владенията Бек (с някои уговорки, повече по-долу), албинос и сравнително саможив. Ветеран от Голямата война, Улрик наблюдава с тревога и откровена неприязън възхода на партията на Хитлер и търси начин от една страна да избегне вниманието на копоите на партията, а от друга, да се включи в съпротивата срещу нея. Това продължава до момента, в който получава посещение от братовчед си Prince Gaynor Paul St Odhran Badehoff-Krasny von Minct, издигнал се до офицер от СС, с доста конкретна цел. Родът фон Бек има славата на пазител на някои древни артефакти и нацистите търсят един от тях, черният меч Ravenbrand. Отказът на Улрик да го предаде отключва редица събития, включително арест и затвор в концлагер, откъдето е спасен от тайнствената Ооне – дъщерята на крадеца на сънища. По време на бягството им, подпомогнати от странния британец Осуалд Бастабъл, те се озовават през пещера до Хамелн в съвсем нов и неочакван свят, където Улрик, преследван досега от видения на много приличащ му двойник, се озовава лице в лице, а впоследствие и в едно и също тяло с въпросния двойник – Елрик, последният император на Мелнибоне, чийто аспект на земята е Улрик.

От горния синопсис не съм сигурен до колко става ясно колко мащабна всъщност е The Dreamthief’s Daughter, но тя наистина е такава. Освен на серията за Елрик, тя е пряко продължение на иначе доста оплетената и обемна серия за рода фон Бек и многото му представители, някои от които са упоменати директно в текста. Разказът се води от първо лице, основно от Улрик фон Бек, но за един кратък период и от Елрик, в който съзнанията на двамата обитават едно тяло. Освен тях двамата, има и още двама главни герои, които нямат собствена гледна точка, но са достатъчно централни. Ооне е едната, дъщерята на крадеца на сънища, т.е. на Оона от The Fortress of the Pearl. Другият е въпросният братовчед Gaynor, който, на този етап в развитието си още не е достигнал до статута си на Gaynor the Damned – въпросният персонаж се появява в редица други серии по различно време и хронология, като последното се обяснява с нелинейността на времето в Мултивселената, че то е по-скоро океан, от колкото река. Явно този Gaynor е първият, и с течението на текста се вижда част от процеса на пропадането или издигането му.

Друго, което ми направи впечатление, е желанието на Муркок да пресъздаде в лицето на Улрик един наистина просветен и начетен германец, както и фактът, че резултатът е успешен. Покрай това се споменават не един или двама германски творци, немалко германски произведения и легенди – Симплицисимус на Гримелсхаузен, барон Мюнхаузен, братя Грим, историята за Хилдебранд, легендите за Дитрих фон Берн, Карл Велики и ред други.

До тук всичко това сигурно звучи чудесно, обаче има и обратна страна на медала. По-конкретно, три доста сериозни недостатъка, които, лично на мен, навремето ми вгорчиха първото четене. Те са както следва:

1. Необходимо е човек да е прочел още твърде много книги на Майкъл Муркок, за да се разбере тази. По-конкретно, серията за Елрик до Sleeping Sorceress по вътрешната хронология, както и The Fortress of the Pearl, на която настоящата е пряко продължение. Освен това, поне първата за фон Бек (The War Hound and the World’s Pain) и The Dragon in the Sword, както и Second Ether поредицата, а покрай някои появяващи се персонажи сериите за Oswald Bastable и Джери Корнелиус, за да се разбере добре някои от тях кои са… Аз лично повечето от изброените все още не съм ги чел, но добре, че беше Wikiverse да помага. Но навремето, при първия прочит, май я нямаше в точно този й удобен вид.

2. На Майкъл Муркок силата му е в кратките текстове, старите му романи са средно по 130 страници всеки и повествованието е стабилно. Този тук е близо 400 страници и на моменти губи инерция и изглежда муден и развлачен в средната си част. Същият проблем го имаше и в The Fortress of the Pearl и The Revenge of the Rose.

3. Ако се чете по вътрешната канонична Елрикова хронология, то този роман отново, като и The Revenge of the Rose, би се ситуирал някъде около The Sleeping Sorceress, и честно казано, ако следващите хронологично произведения се четат след него (Steeler of Souls, Kings in Darkness, The Flamebringers, Stormbringer), то не може да не се породят въпроси от типа на „защо нищо от него не се и намеква, че се е случило“. Аргументът, че немалка част от събитията се случват по време на сън, поне на мен не ми е достатъчен, и като цяло, има солиден проблем с взаимовръзката с произведенията, писани десетилетия по-рано, но развиващи се хронологично по-късно, но този проблем се решава като се чете по ред на написване.

Разните исторически недомислици от типа на съществуващи СА през 1940, при условие, че Нощта на дългите ножове е спомената, както и споменаването на Бялата роза през 1933-1934та са по-скоро дреболии, но за запознат с материята може и да нагарчат.

Като цяло, добро начало на нова трилогия, което обаче стъпва на твърде много основи и е доста трудно да се чете самостоятелно. Всичко това определено ми попречи навремето да оценя текста, сега пак беше на косъм, но бях по-подготвен. Следващите продължения също се очертават интригуващи, особено предвид, че третата част е още един от трите завършека на сагата за Вечния победител.

This entry was posted in books, Elric, fantasy, multiverse, old school. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *