Заглавие: Elric: To Rescue Tanelorn
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Del Rey, 2008
Втори том от опита на Майкъл Муркок и издателство Дел Рей да окомплектоват всички публикации с главен герой Елрик от Мелнибоне по ред на написване и публикуване. Повечето от написаното за първия том в предишен пост важи и сега, но като цяло в този том проблемите са с една идея повече. Защо ли?
На първо място, това е посоченото като недостатък и за предишния том наличие на ранни разкази с други персонажи. Докато тогава това беше само един и някак минаваше между другото, тук са повече и концентрирани в първата половина на сборника. И докато заглавният “To Rescue Tanelorn” и “Master of Chaos” (в други издания се казва “The Dream of Earl Aubec”) се развиват в света на Елрик – първият едновременно с първата новела от Stormbringer, вторият в миналото – и за тях е приемливо присъствието им тук (включвани са и в други сборници на тема Елрик, включително и този по вътрешна хронология), то за останалите не съм убеден, че случаят е такъв, при все намеренията на Муркок да проследи развитието на идеите и концепциите си. Присъствието на ранната форма на “The Eternal Champion” (като новела, впоследствие развита като роман) лично си го обяснявам точно с тази цел, макар че по това време идеята шампиона не е съвсем това, което ще стане в последствие – защото разказът е доволно блудкав. Но все пак е стока в сравнение с “The Great Conqueror” (ситуиран около смъртта на Александър Македонски и гарниран с доволно свръхестествени събития, но и с много плоска история и редица индикации, че Муркок не познава достатъчно периодът, за който пише) и особен в сравнение с “The Stone Thing”, който уж бил замислен като хумористичен, но е всъщност скучен и глуповат. На обратния полюс за отпадналите от елриковия канон “The Last Enchantment” и “The Jade Man’s Eyes” – по мое мнение това са два от най-добрите разказа на Муркок изобщо. Първият обаче, първоначално замислен като цялостен край на Елрик, заради редакторска намеса престава да е такъв (писан е преди историите от “Stormbringer”) и като цяло е низвергнат за сметка на други истории – за съжаление, защото е качествен. Вторият пък, след няколко редакции, е поместен в “The Sailor on the Seas of Fate”, т.е. доста рано във вътрешната хронология – докато в тази си версия се помещава непосредствено преди “Stormbringer”.
Другият проблем, споменат и в предния пост, е стилът – но този път с някои съществени уговорки. Работата е там, че в този том следването на хронологията на написване не е напълно спазена, най-вероятно поради факта, че в трети том са включени два по-скоро романа, които е нямало как да бъдат разделени. Затова тук присъстват истории, писани значително по-късно от другите, тоест през 80те и 90те години. “Elric at the End of Time” е представител на 80те, като представлява симбиоза между Елрик и End of Time цикъла, 3 от оставащите истории са от 90те години на 20 век, от тях само една е с Елрик, а затварящата сборника “The Roaming Forest” е от 2006та. По мое мнение, резултатът от този огромен интервал е положителен – видно е развитието на Муркок като писател през годините, и най-късните творения са на чувствително по-високо литературно ниво от ранните. В това отношение “The Roaming Forest” е достоен завършек на сборника, който отсрамва блудкавото начало с “The Eternal Champion”, а общото между двата е, че Елрик го няма нито в единия, нито в другия…
За финал – реално изводите от първия том важат и тук, както вече споменах и в началото. Който е харесал първия том, ще хареса и втория, при все по-колебливия му тон.