Elric: Swords and Roses

Заглавие: Elric: Swords and Roses
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Del Rey 2010

И така, бавно и славно, приключихме и с шестата и последна част от Chronicles of the Last Emperor of Melnibonе, събрани и подредени по хронология на написване от автора Майкъл Муркок. На теория, той би трябвало да съдържа най-късните произведения на Муркок на тема Елрик, но на практика не е точно така. Сега ще се види и защо.

Основното в този том е написаният през 1991ва роман “The Revenge of the Rose“, който наистина си е роман и се развива между събитията от “The Sleeping Sorceress/The Vanishing Tower” и “The Stealer of Souls” от “The Bane of the Black sword”. Отново място на действие са други светове, не този на Елрик, като за отбелязване има още няколко неща, свързани с произведения извън тези за Елрик и родния му свят. За първи път в творчеството на Муркок се повява персонажът Розата (The Rose, същата от заглавието), която той ще използва и занапред в редица други творби. Главният антагонист пък е Gaynor the Damned, персонаж от първата трилогия за Корум, покварен рицар на Баланса на служба към Хаоса, който се появява и в други книги на Муркок. И за финал, произходът на мелнибонците, в разрез с идеите от “The Jade Man’s eyes”/”The Sailor on the Seas of Fate”, които са изменени, е изведен през завършека на серията за Ерекосе, поне според обясненията в Wikiverse на репликите от книгата. Иначе е приятна за четене, с изключение на тромавата първа третина.

Вторият по-обемен текст отново е сценарий, но този път – на нереализиран филм със заглавие Stormbringer. Уловката е, че това не е екранизация на едноименната книга (включена в първи том от настоящата серия), а е силно базирана на романа „The Eternal Champion“ (първият му вариант като новела е включен във втори том от настоящите Хроники) и в по-малка степен на продължението му Phoenix in Obsidian, със засилено присъствие на меча Stormbringer с типичните му характеристики, които в първообраза отсъстват. Сюжетно следва почти дословно „The Eternal Champion“ и практически няма почти нищо общо с Елрик, даже героят се казва Урлик. Трудно ми е да преценя дали би се получил хубав филм.

Освен тях, тук е и разказът от 2007ма “Black Petals” – към момента на издаване на настоящия сборник последното публикувано произведение с герой Елрик, но има още един разказ (“Red Pearls”), написан след това, поради което не е включен в Хрониките. “Black Petals” е приятен разказ, хронологично намиращ се сравнително рано в живота на Елрик, между “While the Gods Laugh” и “The Singing Citadel” от “The Weird of the White Wolf. Основният ми проблем с него е едно противоречие, дължащо се според мен на самопризнанието на Муркок, че не препрочита старото си творчество, покрай което сто на сто някои детайли му убягват и резултат е въпросното противоречие. Което реално не е толкова голямо и може би само аз се вторачвам излишно в детайлите.

Сборникът се допълва от четвъртата и последна част на “Aspects of Fantasy”, увод към френско издание на Елрик и увод към “The Skrayling Tree”, който е втори роман от финалната Dreamquest трилогия, състояща се от “The Dreamthief’s Daughter”, “The Skrayling Tree”, “The White Wolf’s Son” – тук се обвързва серията за Елрик с късното творчество на Муркок относно различните издънки и вариации на рода фон Бек, и освен това развиващи се по време на сънища (последните два, ведно с комикса Duke Elric, са от сън по време на събитията от Stormbringer). “The White Wolf’s Son” освен това е и един от завършеците на сагата за Вечния победител, редом с “The Quest for Tanelorn” и още една също късна книга, „The War Amongst the Angels“. Накрая има и Elric: A New Reader’s Guide, за която не мога да намеря логично обяснение защо не е в първа книга.

С което доста проточилото се пътуване в света на Елрик, с което бе поставено и началото на този блог, достига своя край. Определено си струваше, включително заради спомените от преди, включително и заради окончателното изясняване кое как и защо е, включително и заради влиянието на Муркок и героят му Елрик от Мелнибоне, което въобще не е за подценяване. Някой ден сигурно ще стигна и до останалите инкарнации на Вечния победител, а сигурно и до по-късните творения на Муркок.

This entry was posted in books, Elric, fantasy, multiverse, old school. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *