Elric: In the Dream Realms

Заглавие: Elric: In the Dream Realms
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Del Rey 2009

И така, пети том от събраните по хронология на написване творби на Майкъл Муркок с главен герой Елрик от Мелнибоне, и първи такъв, в който лично аз навлизам в напълно непознати територии. В какъв смисъл? Преди години, благодарение на отишлия си без време близък мой приятел Жоро Панайотов (с когото би било истинско удоволствие да се обсъди това ново издание, но, уви…) прочетох шестте книги, които съставляват ядрото на историята за Елрик във вътрешно хронологичен ред, а именно – Elric of Melnibone, The Sailor on the Seas of Fate, The Weird of the White Wolf, The Vanishing Tower, The Bane of the Black Sword, Stormbringer. Цялото съдържание на въпросните шест книжки е събрано в първите четири тома от настоящото преиздание, заедно с редица други текстове, а в оставащите два тома са събрани писани по-късно произведения.

За да стане по-ясно, нека уточня – въпросната серия от шест книги добива завършен вид през 1976та, с появата на The Sailor on the Seas of Fate, и след това е преиздавана неведнъж в хронологичната поредност от по-горе. През 1981ва се появява и новелата Elric at the End of Time, която свързва за кратко Елрик с герои от друга серия на Муркок и се ситуира между The Sailor on the Seas of Fate и The Dreaming City от The Weird of the White Wolf, но тя е по-скоро изключение и за дълъг период от време Муркок не написва нищо, свързано с Елрик и с фентъзито като цяло. Това продължава до 1989та, когато излиза The Fortress of the Pearl, която е едно от двете съществени произведения в този пети том, и която досега не бях чел.

The Fortress of the Pearl е роман, макар и типично за Муркок, кратък такъв. Хронологично се намира между Elric of Melnibone и The Sailor on the Seas of Fate, но честно казано, трябваше да го прочета навремето, преди да се забивам в Dreamthief’s Daughter, защото може би така щях да разбера последния по-добре и може би да го харесам повече. Муркок и до преди нея беше вкарвал персонажи от други свои поредици в серията за Елрик, но този път е още по-странно, защото два от новите персонажи тук сякаш са версии на такива от съвсем други светове, включително от Земята… Другото, което е задължително за отбелязване, е, че по-голямата част от действието се развива по време на сън, и в световете на сънищата, което всъщност е доста често срещано в творчеството на Муркок след 80те години – и в текста към Duke Elric стана дума за това. Сред ревютата в Goodreads имаше коментари, че това може би е най-добрият Елриков роман на Муркок, но аз не мисля, че е редно да се изхвърляме така. Което не означава, че романът е лош, тъкмо напротив, но има твърде много foreshadowing, особено за към края на серията, които ги няма в хронологично следващите текстове. Което води върху големия проблем, който имам с прикуелите и как почти никога не успяват да са адекватни спрямо книгите, които се развиват след тях, но за това друг път…

Другият основен текст в този пети том е Elric: The Making of a Sorcerer, което отново е сценарий за комикс, този път издаван 2004-06та, в четири части, и проследяващ последния етап от обучението на Елрик. Въпросният етап се състои от четири големи съня, така наречените Dreamquests, в които Елрик се пренася в миналото на Мелнибоне и по този начин освен, че ставаме свидетели на начина, по който са преодолени препятствията, виждаме и различни етапи от историята на Мелнибоне, контактите й с господарите на Хаоса и в частност Ариох, как са сключени някои от пактовете с елементалите, а също и превръщането й в жестоката империя, която познаваме. Някой ден сигурно ще си издиря и самия комикс, да видя начина, по който е нарисуван, че ми е особено интересно да видя индианския уклон в рисунките, за които Муркок във форума на Multiverse.org заявява, че са умишлено търсен ефект.

Освен гореизброените два по-дълги текста, Elric: In the Dream Realms съдържа още разказът “A portrait in Ivory”, писан през 2005та, но развиващ се посред „The Weird of the White Wolf“, трета част на Aspect of Fantasy, записки относно нереализираната идея са серия от разкази с герой Earl Aubec of Malador, развиващи се в по-ранен етап в света на Елрик, както и може би автобиографичното и доста популярно есе на Нийл Геймън “One Life, furnished in early Moorcock”. Предговорът към тома също е на Нийл Геймън.

И както върви, серията е към края си. Остава само шеста част, Elric: Swords and Roses, където се намира последният роман, писан изцяло за Елрик – The Revenge of the Rose.

This entry was posted in books, Elric, fantasy, multiverse, old school, Непревеждано. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *