Заглавие: Таласъмия 2010-2011
Автор: Сборник с разкази
Издател: Квазар 2013
Надявам се, сборниците с разкази от ежегодния конкурс „Таласъмия“ нямат нужда от представяне. Всеки от тях съдържа наградените, а и не само, разкази от въпросния конкурс, базирани на фантастичното и приказното в българската митология и фолклор. Настоящият обхваща разказите, участвали през 2010 и 2011та години, и по традиция има както много силни творби, така и чувствително по-слаби. Сумарно заглавията в сборника са 9, ето и накратко за всеки от тях по отделно:
• Божидар Грозданов, “Деветте ключа” – едно от попаденията в сборника, действието се развива в света на “Неподвластните” и “Новопокръстени звезди” и вплита в себе си няколко не особено популярни, но за сметка на това интересни, легенди. И дава доста, хм, интригуваща и плашеща хипотеза защо всъщност метрото в София е такова, каквото е…
• Васил Попов, “Земя като решето” – като цяло ми хареса, но можеше да е доста по-добър. Иначе е история за загуба, прошка и преоценка.
• Христина Търпанова, “Да дочакаш края” – меланхоличен разказ за края на създанията от старите митове и легенди и как няма място за тях в съвременния свят. А също и как съвременните понятия нямат много общо с произхода си.
• Коста Сивов, “Вовин” – този е от слабите разкази, но честно казано така и не съм сигурен, че го разбрах. Малко повече подробности, например кой беше онзи със странните дрехи и дали е, както подозирам, човек от бъдещето (споменаването на гени в диалога на такива мисли навяваше), биха дошли добре.
• Георги Костадинов, “Вятър от обърнато листо” – и този разказ не съм сигурен, че го разбрах, особено частите в курсив в началото и края. Имаше нестинари, тежащо минало прегрешение с бягство и провалена любов, но като цяло, средна работа…
• Калоян Захариев, “За мишките и змейовете” – адски трудно е да се пише хумористичен разказ, без да се изпадне в разни крайности (като например примитивизъм или бутафория), но това е от успешните опити. Един свят, доста подобен на нашия, но най-цивилизованите твари в него не са само хората, а и змейовете. Наистина забавен, имаше моменти на които човек трудно може да не се разсмее с глас.
• Дамян Денев, “Последния шаман” – най-краткият разказ в сборника, което работи изцяло срещу него. Само би спечелил от по-детайлно развитие на идеята, в този си вид е неясно и недовършено.
• Добромир Ралев, “Разковниче” – същото важи и за този разказ, да е много по-добър, докато в този си вид е сякаш недовършен. И така е добър, но можеше да е още повече.
• Иван Хазъров, “Шестия Граал” – добър завършек, за разлика от другите клонящ по-скоро към фантастика, не само защото се развиваше в неособено далечно бъдеще, след някаква мистериозна Криза. Съперничещи си богове от всевъзможни пантеони и техните човешки пионки в търсене на нещо от изключителна важност. Може би взаимоотношенията между някои от хората стояха странно на общия фон, и като цяло и тук сякаш имаше нещо недоизказано.
Като неприятен недостатък обаче ми дойдоха твърде многото правописни грешки във всичките текстове, но това е положението.
Като цяло, пореден добър сборник, но можеше да е още по-добър. Надявам се следващият да е още по-силен.