Заглавие: Хусарят
Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог 2006
1808 година, Андалусия, Испания. Фредерик Глюнц, новобранец към четвърти хусарски полк от императорската армия на Наполеон Бонапарт, току-що е пристигнал в частта си и гори да влезе в първото си сражение на следващия ден. Досегашните му представи за войната са силно романтични, обвързани с мисли за слава и геройства, но в рамките на по-малко от 24 часа ще се преобърнат из основи, когато се сблъска с реалността…
„Хусарят“ е дебютният роман на Артуро Перес-Реверте, написан, както самият той казва, между два военни репортажа през 1983та. Българското издание е по преработеното издание 20 години по-късно. Още от този ранен етап Реверте демонстрира афинитет към историята и в частност Наполеоновите войни, към които ще се връща и по-нататък в творчеството си. За разлика от по-късните творби, тази се развива от гледната точка на французин, а испанците са в ролята на врагове. Самият текст съвсем явно е повлиян от преживяното от Реверте като военен кореспондент, като описанието на действителните бойни действия, извън фантазиите, е брутално и графично, а следствията от тях – откровени и болезнени; няма никакво героизиране или възхваляване. Още тук си личи умението на автора да градира напрежението преди кулминацията, което е видно в случващото се пред очите на Фредерик, но въпросното умение тепърва ще се развива в следващите книги. Освен това сюжетът е еднопластов, гледната точка на Фредерик е единствената и паралелни сюжетни линии няма – те тепърва ще се появяват в творчеството на Реверте.
Като за дебют, „Хусарят“ е добър роман, макар и кратък, и загатва потенциала на Реверте като писател. Дори само заради това си струва да се прочете, при все, че представянето на истинските лица на войната и сраженията също са достойни за похвала, както и вниманието към историческия детайл.