Престиж

Заглавие: Престиж
Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август, 2013

Странно ми е как никой не се сети да издаде „Престиж“ преди няколко години, покрай появата на едноименния (чудесен) филм. Сегашното издание е добре дошло, нищо, че може би е позакъсняло малко, и въпреки това пак е обречено на сравнения и съпоставки с филма (което за съжаление и аз май няма да мога да избегна). Това донякъде е нормално за българските условия, защото все пак сме имали години да опознаем въпросния филм, докато масовият читател се запознава с книгата едва сега – челите я в оригинал надали са много, и аз например не съм.

Както и да е, по същество. „Престиж“ спада към категорията „епистоларен“ роман и се развива почти изцяло от първо лице, през 4 (всъщност 5, а може би и повече) гледни точки. В центъра на събитията е съперничеството между двама илюзионисти от края на 19ти и началото на 20 век – Алфред Бордън и Рупърт Анджиър (не Робърт), което продължава и сред потомците им до наши дни. Всъщност това е първата разлика с филма – там историята е сведена до конфликта между двамата и всичко по-сетнешно е изрязано. Също така, цялата връзка между двамата е доста по-различна (никога не са работили заедно и реално се срещат 4-5 пъти общо лице в лице), както и причините за конфликта между тях, и не на последно място развитието на и мотивацията на героите определено е променено във филма – тук Анджиър определено е по-човечен образ от филмовия си вариант и много по-лесно да му се влезе под кожата. Има и други разлики, но въпреки тях адаптацията на братята Нолан си остава чудесен за гледане филм.

На ниво книга, действието се мести няколкократно между миналото и настоящето, но човек успява да обхване цялата картина чак накрая, защото, напълно нормално, между спомените на Бордън и Анджиър има разлики и неизяснени моменти при единия, които се изясняват в текста на другия. Повествованието не е мудно и за миг, няма и намек за скука, а напрежението държи до последната страница. Трудно бих определил романа жанрово – фантастичното е решаващо за сюжета от един момент нататък, динамиката е хем в духа на класическите автори от края на 19 век, хем леко клони към трилър, а в края сякаш притаеният дотогава хорър взима превес. От това обаче не следват отрицателни изводи – книгата е чудесна и много ми хареса; изгълтах 400те страници за три дни, което, предвид как точно разполагам с времето си в последно време, си е своего рода успех.

Определено ставам почитател на Кристофър Прийст – втори пореден роман след „Преобърнатият свят“ ме оставя напълно доволен от прочетеното. Наред е съвсем пресният „Островитяни“, който, също като „Престиж“, е носител на не една или две награди. Иначе силно препоръчвам „Престиж“, не само на гледалите филма: светът на сценичните илюзионисти е интересен, макар и не безопасен. А и всъщност магията им не е точно магия, а сръчност и упоритост, поне в повечето случаи. В останалите е обсесия – с непредвидими и понякога трагични резултати.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *