The Winner Takes All / Победителят печели всичко

Заглавие: The Winner Takes All
Автор: Саймън Грийн
Издател: Жар?

Втора част от серията за Хоук и Фишър, която отново прочетох в оригинал и за която научих следварително, и то случайно, че е издавана на български. Не съм попадал на преводното издание, така че впечатленията са от английското.

Отново, както и предната част „Хоук и Фишър“, настоящият втори представител на серията е жанрова смесица, този път основно политическа интрига във фентъзи свят с малък криминален примес и щипка хорър за разнообразие. Историята е независима от предишната книга, при все, че има референции към нея, и като цяло пак се развива за много кратко време (един-два дни, и под 200 страници). Докато в предната част политическите борби в Хейвън бяха бегло застъпени, тук те в центъра на сюжета. Съпрузите Хоук и Фишър са назначени за охрана на представителя на Реформаторите в един от проблемните квартали в Хейвън, Джеймс Адамант, в навечерието на ключови избори, които могат да променят баланса на силите и да разклатят позициите на иначе стабилното консервативно движение. Както може да се очаква, задачата им хич няма да е лесна, защото конкуренцията е внушителна, основният съперник е безскрупулен и брутален, а най-пренебрежимият на пръв поглед се оказва, че е извадил на бял свят нещо, което е било по-добре да си остане където е било дотогава…

Както споменах, книгата е кратка, но в рамките на по-малко от 200 страници няма скука и за миг, действието е плавно, но постоянно, а мрачните елементи са добре дозирани, в смисъл не са прекалено много. Във всеки случай, описанието на града Хейвън все повече ми се затвърждава в представите като по-мрачна версия на Анкх-Морпорк, с изцяло изрязана хумористична част. Има и опит за охарактеризиране и развитие на повечето главни персонажи, като намеците са произхода на двамата главни герои навежда на мисли, че и там има скрито нещо съществено, което тепърва ще излиза наяве. Може би, единственото, което беше недоизпипано, беше финалът, който дава вид на претупан, но може и само аз да го възприемам така…

Като цяло, дотук поредицата е приятно четиво, без някакви огромни претенции, но определено доставяща откъм разработено действие и е балансирано написана – няма прекалено дълги описания, монолози или вътрешни диалози (всъщност са даже твърде малко, та това може да мине и за недостатък). Дано и следващите части задържат нивото.

This entry was posted in books, fantasy, криминални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *