Хоук и Фишър

Заглавие: Хоук и Фишър
Автор: Саймън Грийн
Издател: Орфия 2001

В последно време името на Саймън Грийн се свързва с наскоро издадения Shadows Fall, но авторът е издаван и преди у нас. За съжаление, не помня почти нищо от „Светът на мъглите“ и „Светът на призраците“, но пък наскоро ми попадна пропуснатата навремето „Хоук и Фишър“. Въпреки всичко я прочетох в оригинал.

„Хоук и Фишър“ се оказа по-скоро криминален роман със засилен свръхестествен елемент. Действието се развива в измисления град Хейвън, в рамките на по-малко от 24 часа, и с изключение на първата глава, в рамките на една-единствена къща. Празненството, дадено от популярен политик реформатор в дома на магьосник претърпява неочакван обрат, когато въпросният политик е намерен мъртъв, при особено съмнителни обстоятелства, нещата се обръщат с главата надолу. За щастие на едни и нещастие на други, охраната на празненството е поверена на Хоук и Фишър – съпружеска двойка и единствените некорумпирани, но за сметка на това много способни представители на градската стража. Разследването обаче няма да е лесно, защото всеки от присъстващите има какво да крие, и някои няма да се разкрият лесно…

„Хоук и Фишър“ се чете на един дъх, най-вече заради интригуващия свят – все пак, такъв тип добре разработени криминални фентъзита не се срещат всеки ден. Чудесният стил на Грийн заплита още солидни политически интриги и немалка доза магия и някое-друго чудовище за цвят. Всичко това е гарнирано с редица мрачни тайни, изплуващи от миналото – все пак, както започва и завършва книгата, Хейвън е един мрачен град (до някаква степен прилича на Анкх-Морпорк, но без забавната част), но най-големият мрак се намира в главите на обитаващите го, изразяващ се в редица перверзии, злоупотреби и ужасии.

Може би единственото, което не ми се видя добра идея, беше фактът, че в един момент се сблъскахме с вътрешния диалог на всеки един от присъстващите. На фона на факта, че измежду тях има убиец, не съм убеден до колко това сработи, освен да покаже, че всеки има своите тайни и вътрешни демони – някои от податките бяха издайнически. Извън това обаче, всичко друго беше добре. Нестандартно четиво, достатъчно кратко, за да се погълне в някой прекалено горещ летен следобед, когато е по-здравословно човек да е на сянка. Освен това книгата се оказа, че е първа част от поредица, за щастие завършена, така че ще си издиря и останалите части.

This entry was posted in books, fantasy, криминални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *