Тайните на Черния капитан

Заглавие: Тайните на Черния капитан
Автор: Крис Удинг
Издател: Артлайн 2013

Като се замисля, че изминаха близо седем години, от както прочетох „Водопади на Възмездието“, първата книга от „Историите за Кети Джей“, направо ми става лошо как отлетя това време. Нямам обяснение защо не продължих веднага с издадената сравнително скоро втора част – обект на настоящото писание – но може би се оказва за добро. Когато в края на миналата година най-после се появи на български последната четвърта част, „Асо Черепи“, беше ясно, че моментът за наваксване е дошъл. И след един бърз опреснителен препрочит на „Водопади на Възмездието“, дойде време и за втората част, „Тайните на Черния капитан“.

Историята продължава една година след събитията от първата книга, като екипажът на капитан Дариан Фрей не е прокопсал особено през това време. Вярно, вече не са преследвани от всички и обвиненията са свалени, но откъм финансова гледна точка положението е трагично – корабът има крещяща нужда от ремонт, а пари за нови части няма. Затова, когато след поредния провал изскача изненадващото предложение на капитан Грист, свързано с очаквани големи богатства, Фрей отново не слуша здравия разум и приема. Обаче това, което се очаква да е експедиция на уж необитаем остров с катастрофирал въздушен кораб на отдавна изчезнала цивилизация, естествено излиза нещо съвсем различно. На кораба няма съкровища, а нещо съвсем друго, мотивите на Грист въобще не са търсене на съкровища, а се оказват замесени и много повече страни. От там нататък е познато – гонитби, инфилтрации, няколко кражби, нелоялни информатори, въздушни битки. Особено последната е доволно мащабна.

„Тайните на Черния капитан“ е добро продължение на „Водопади на Възмездието“, със залози от различно естество, но далеч не по-малко действие и приключения. Балансът действия-описания е приличен, темпото също, чете се бързо и лесно (и в някои отношения също толкова лесно се и забравя, но това са подробности). Големият плюс е, че този път и персонажите търпят развитие (с изключение на Фрей, при когото все повече негативи изпъкват), картите все по-често биват сваляни на масата и седмината от екипажа научават все повече един за друг и се сближават. Големият недостатък, поне за мен, е очертаващият се финален злодей за поредицата, който искрено се надявам да не бъде, но най-вероятно ще се случи точно това. Не мога да опиша колко ми е омръзнало точно това клише, което се очертава, но засега ще спра до тук, защото все още тая надежда да не се случи, което би било чудесно. Извън това, „Тайните на Черния капитан“ е добро четиво, с прилична доза стиймпънк и също толкова прилична свръхестественост. Продължавам към трета част.

This entry was posted in books, sci-fi, steampunk. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *