Железният чакал

Заглавие: Железният чакал
Автор: Крис Удинг
Издател: Артлайн 2015

Продължаваме с третата част от „Историите за Кети Джей“, носеща по-краткото от преди, поне на български, заглавие „Железният чакал“. Всичко, което можеше да се каже за предните две книги, важи и тук, с няколко изключения. За тях след малко.

При все, че книгите са самостоятелни истории и могат да се четат независимо, всъщност случващото се във всяка от тях надгражда предишните. Така е и тук – след събитията от „Тайните на черния капитан“ Фрей и компания вече са се сдобили с нещо като статут на знаменитости, при все, че не са забогатели особено. Отношенията на Фрей с Триника също временно са се подобрили, до степен да захванат съвместна инициатива – обир на влак, пренасящ нещо, за което много хора са склонни да дадат големи пари. Както винаги, не всичко е както изглежда – всъщност мисията е сравнително успешна, но това, което отмъкват, идва с екстри, главната от които е доста гадно проклятие, което има силата да очисти жертвата по бавен и гаден начин. Но има начин да се спре и Фрей и компания се втурват да го постигнат. За целта обаче трябва да се забъркат с подземни босове, с които са имали лоши взаимоотношения преди, да спечелят абсурдни състезания, да извършат обир на най-големия музей в столицата, да организират нещо като въстание в един от най-гадните затворнически лагери на съседния континент и какво ли още не…

„Железният чакал“ е малко или много още от същото, а именно – неспирно приключение в един свят, който хем прилича, хем е доста различен от нашия. Действието е неспирно, локациите разнообразни, а прави добро впечатление, че редица детайли от този свят, загатнати в началото или в предишни книги, се появяват в следващите книги. Това важеше и за предишната, в сила е и тук. Също така и други от персонажите получават развие – тук наред са Малвъри, Харкинс и Сайло, след като Фрей, Джес и Крейк получиха повече „екранно време“ преди (не винаги за добро в случая с Фрей, в неговия случай ситуацията остава непроменена). Дотук всичко е чудесно, което е и така, но одеве стана дума за изключения и тяхното време дойде. Това е първата книга от поредицата, която оставя усещане за разтегляне и многословие. Не че е фатално, но на места се усеща. Това, което на мен ми беше наистина неприятно, беше изгубеното усещане за стиймпънк. Удинг все повече бяга от тази естетика, но за щастие недостатъчно далече. И все пак се усеща. И да, все повече е ясно кои ще са финалните лоши и тук вече здраво дерем в клишето. Уви.

Извън няколкото недостатъка от по-горе, „Железният чакал“ е много добра следваща част и много добро приключение, заслужаващо си отделеното време. Не знам дали е проблем или не, обаче между прочита на книгата и писането на този текст най-накрая започнах с наваксването на сериала „Файърфлай“, и честно казано, приликата е очевидна от много рано. За щастие, светостроенето на Удинг е достатъчно индивидуално, за да има собствени достойнства.

This entry was posted in adventure, books, sci-fi, steampunk. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *