Юлиан

Заглавие: Юлиан
Автор: Гор Видал
Издател: Издателство на ОФ 1981

Да, наясно съм, че не съвсем доброволната почивка, която си дадох в писането, се проточи повече от очакваното. Безспорен факт, уви, но това е положението, имаше си причини, на които не им е мястото тук. Към края на годината, в един вече малко по-спокоен период, реших отново да си угодя и да препрочета нещо, не припомняно от отдавна, и „Юлиан“ много добре си пасна с нуждите ми. Освен, че е един от най-добрите исторически романи, които съм чел някога, темите и действието, развиващо се в Късната античност носят много допълнителна привлекателност. Особено Късната античност, към която вече имам афинитет, пристрастия и даже ангажименти под повече от една форма.

Животът на Флавий Клавдий Юлиан, последният езически император на обединена Римска империя, е доволно интересен, независимо от краткото му управление. Настоящата книга ее точно биография на живота му, предадена през три гледни точки – неговата собствена, под формата на лично продиктувани от него спомени, и тези на Приск, атински философ, спасил записките на Юлиан след смъртта му, и ораторът Либаний от Антиохия, който пък ги подготвя за издаване. Благодарение на тези три гледни точки получаваме прекрасна картина на живота от средата на четвърти век – време на преход и все по-засилено навлизане на християнството и изместване на старите култове. Именно това е и фокусът на романа – промяната, отиващата си култура на античността и идващата нова. А акцентът е върху вярванията и религиите и конфликтът между тях – залязващото езичество и изгряващото християнство, като освен никейското кредо, това, което е в основата на християнството днес, се засяга и доминиращото за немалък период арианство. Иначе има още митраизъм, мистерии, слънчеви култове, конфликти… Включително и социални, семейни, и естествено, военни. Но последните не са акцентирани, например битката при Аргенторатум, голямата победа на Юлиан, е ловко изманеврирана под претекст, че е описана другаде. Има редица случки и личности от периода, описано е и последното документирано пророчество в Делфи. Финалът, логично, е в Персия, или поне този на Юлиан. Истинският финал е усещането за обреченост на Либаний. Но за какво става дума, ще разберете от самата книга.

Като малък, когато за първи път се опитах да чета „Юлиан“, нищо не разбрах. Основната причина за това беше, разбира се, незнанието ми, а това, че трите части на романа носят имена съответно „Детство“, „Цезар“ и „Август“, също ме беше объркало. Но тогава не знаех за Тетрархията на Диоклециан. Години по-късно, когато вече бях по-наясно, книгата буквално ме отвя. Новият прочит тези дни само затвърди доброто мнение. Е, може би Гор Видал леко е прекалил с личното си отношение към християнството, вложено и в трите гласа, но някак си резултатът, поднесен като размисли на езичници, всъщност се е получил отличен. Дали е откриваема в наши дни книгата не знам – аз си имам старото издание от 1981ва, но новото от преди десетина години може би още е налично.

This entry was posted in books, history novel. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *