The End of the Story

  • Заглавие: The End of the Story
  • Автор: Clark Ashton Smith
  • Издател: Night Shade Books, 2006

Един от основните проблеми на родното книгоиздаване, освен ограниченият пазар, е и незавидното изоставане и пропускането на цели периоди от развитието на жанровата литература от останалия свят. Подходът към това изоставане е различен – понякога чудото се случва и някои основополагащи автори се появяват на български, но в други, и повече случаи, създаващите жанрове автори се пропускат за сметка на актуалните такива. В следствие на второто, немалко създатели на жанрове остават непреведени. Докато по една или друга причина например Хауърд Лъвкрафт и Робърт Хауърд са преведени и познати, други от съвременниците им не са, като за мен най-тъжната липса е Кларк Аштън Смит, съвременник и кореспондент и на двамата гореспоменати. От доста време ми се върти идеята да се запозная с творчеството, и сега, след прочита на „The End of the Story“, стигам до горния извод.

„The End of the Story“ е сборник, първи от общо пет, събиращ кратката проза на Кларк Аштън Смит, в нещо като хронологичен ред и с обстойни коментари и библиографски бележки. Общото име на поредицата е „The Collected Fantasies of Clark Ashton Smith“ е всъщност употребата на фантазии е доста точна. Защото Смит е невероятен автор, с уникални за времето си идеи и с уникално жанрово разнообразие. Сред разказите има и хорър, и фентъзи, и sci-fi в най-разнообразни форми. Последното определено ме изненада, защото откровено казано не го очаквах, обаче има ранна фантастика от поне няколко вида – и изследване на космоса („Marooned in Andromeda“, „The Monster of the Prophecy“), и извънземно нашествие в духа на Хърбърт Уелс („The Metamorphosis of the World“), и нещо като паралелни вселени („A Murder in the Fourth Dimension“, „The Uncharted Isle“). В основата обаче са разкази, наподобяващи хорър и фентъзи, начело с „The Abominations of Yondo“, чиято картинност ме кара да се чудя колко ли неща е вдъхновило. Тук има и наченки на почти всички бъдещи „цикли“ на Смит – Хиперборейският с „The Tale of Satampra Zeiros“, Xiccarph със “Sadastor” и „The Monster of the Prophecy“, Посейдония с „The Last Incantation“, Лемурия с „The Uncharted Isle“, Авероан с едноименния „The End of the Story“… Има и готически истории, Macabre такива, някои, в които си личи как се е отразявало приятелството с Лъвкрафт.

Силно доволен съм и ще продължа и с останалите пет сборника. Вярно, на места стилът си личи, че е по-стар, но това не е кой знае каква беля. Жалко само, че издаване на български така и не се очаква.

This entry was posted in books, fantasy, Horror, sci-fi, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *