- Заглавие: Откровенията на Ририя
- Автор: Майкъл Дж. Съливан
- Издател: MBG books 2012
„Откровенията на Ририя“ е поредица от шест книги, писани след 2000та година и носещи духа на фентъзитата от времето преди цинизмът и сивия реализъм да се настанят трайно, благодарение на няколко нашумели имена. В публикуваните в книгите интервюта с автора се твърди, че това е умишлено търсен ефект, както и лекотата в стила и бягането от клишета, като крайната търсена цел е била забавна история без прекаления цинизъм и без бягане от добро и зло. До колко е успешен резултатът е въпрос на гледна точка, вкус и колкото и да е странно, моментно настроение. В моя случай, когато опитах преди няколко години поредицата не успях да намеря стимул да продължа след първата, а сега я довърших цялата.
„Откровенията на Ририя“ се състои от следните шест заглавия – „Конспирацията за короната“, „Авемпарта“, „Нифрон се въздига“, „Изумрудена буря“, „Зимният празник“ и „Персепликуис“. Изненадващо твърдението, че това е една цялостна история, разделена в шест части, се оказа вярно, заради което и няма да навлизам в подробности за сюжета. Това, което започва с наемане на двама крадци – Адриан и Ройс, двойката (Ририя) от заглавието на поредицата – да откраднат меч с цел избягване на дуел, прераства действително в история за сложна конспирация с на моменти съмнителни цели, включваща редица заговори, интриги и турнири, както и поне едно плаване и походи в изоставени руини. И изненадващо малко описани мащабни битки. Очаквано, не всички наглед злодеи са такива, а истинският, ама най-истинският се появява едва към края. От към сюжет нещата се оказаха приятни, като за щастие с нарастването на поредния номер нарастваше и качеството. Трикът със скритото пред очите също сработи, поне при мен, тоест трябваше да внимавам повече.
От към оригиналност нещата не са на особено високо ниво, факт, но в случая това не ми попречи особено. Споделям мнението на автора, че качественото написана позната история работи добре, ако авторът наистина си е свършил добре работата. Съливан определено не е написал шедьовър, но поредицата му е достатъчно интересна, за да задържи вниманието. Обаче недоумявам докога ще ми се налага да се сблъсквам с толкова яростен антиклерикализъм, както и с толкова негативно отношение към империите. И с недобре прикрита левичарщина. При все, че нещата далеч не останаха както изглеждаха по отношение и на църквата, и на новосформираната империя, имаше моменти, в които се дразнех не на шега, а на граничещите с прото тоталитаризъм разсъждения на един от главните лошковци направо се смях. От друга страна, краткият мореплавателски откъс беше добре направен, древният град по земята – също, както и някои от врътките.
Като цяло съм доволен – нищо особено, даже в някаква степен непретенциозно, но се чете бързо и е забавно, а и не оставя лош привкус. Или поне самите книги не оставят, но пък преводът наваксва. За съжаление е по-скоро зле, непоследователен и хаотичен от към език, разхвърляните тук там архаизми даже дразнят, а за умалителните и откровени диалекти ни в клин, ни в ръкав без контекст не искам и дума да отварям. И шестте книги са превеждани от един и същ човек, което от една страна подсигурява откъм имена и термини – което се и случва – но негативите от към хаотичен превод нарастват с нарастването на поредния номер, до степен да се сблъскваме с абсурдни думи на български и откровени транслитерации, където не са необходими. Не е добре, хич. Иначе Съливан е написал цяла предхождаща поредица, както и още една, развиваща се в далечното минало на този свят, но честно казано на този етап нямам особено желание да продължавам с тях, и особено с предисторията със същите герои (и с този превод). Трудно може да се разкрие смислено нещо, което да не се е разкрила в настоящата.