Стоунър

Заглавие: Стоунър

Автор: Джон Уилямс

Издател: Лабиринт 2013

Стигам до „Стоунър“ с известно закъснение, а след прочитането й съм с немалко смесени чувства. От една страна, преобладаващите мнения са точни, това наистина е книга за наглед с нищо незабележителен човек, без подвизи, геройства, грандиозни промени или успехи, но от друг ъгъл погледнато главният герой Уилям Стоунър далеч не е точно незабележителен.

„Стоунър“ е странна и минималистична книга. Събитията извън основната линия с живота на Уилям Стоунър са едва-едва засегнати, а и самият му живот се проследява от позицията на напълно неутрален наблюдател, който само хроникира случилото се, без да коментира или дава оценки. В резултат на което текстът е малко суховат, но изненадващо четим, а историята при все предпоставките е интересна. Говорейки за историята, описанието на един наглед обикновен живот всъщност не е точно това, а е история на забележителен по своему такъв. Все пак, на фона на цялата наглед обикновеност, Уилям Стоунър е имал късмет поне по две направления – намерил е ментор, който да му отвори очите и тласне и е успял да открие призванието си. Някои хора и това не успяват да постигнат. Останалото обаче е по-скоро тъжно, начело с проваления брак и не съвсем щастливата дъщеря. Съпругата, Едит, е доволно неприятен персонаж, дори и защото познавам такива хора, и защото е ясно, че има проблеми, за които Стоунър си дава сметка твърде късно, и които се отразяват негативно и на дъщеря им. Всъщност може би и това представяне на съпругата да е сред причините за липсата на популярност, не знам.

Всъщност, не мисля, че има кой знае какво повече да кажа. „Стоунър“ е хубава книга, с нетрадиционен фокус, който обаче продължавам да смятам, че е малко подвеждащ. Но е хубаво и в някаква степен отрезвяващо четиво, включително защото си позволява да говори за някои не съвсем удобни теми в академичните среди, което и сега, и през 60те години, когато е писана, не са приятни за разкриване. Сега може и да са се влошили, като се замисля…

This entry was posted in books, съвременни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *