Магистрала на вечността

Заглавие: Магистрала на вечността

Автор: Клифърд Саймък

Издател: Бард 1993

Някои биха казали, че точно тази книга е още един Blast from the Past под формата на препрочит, но моят случай бих казал е шантав. „Магистрала на вечността“ може да е първата от всеизвестната Червена серия на ИК Бард (за „Избрана световна фантастика“ става дума), към която серия имам огромен сантимент от тогава, но точно тази книга така и не я бях чел досега. Е, какво пък, винаги има първи път, а и нали клишето гласи „по-добре късно, от колкото никога“.  Само че не винаги е точно така.

Откровено си мисля, че сбърках, като по една или друга причина оставях „Магистрала на вечността“ за по-нататък толкова време. Ако я бях прочел навремето, когато бяха топли спомените от прекрасните „Междинна станция“ и „Резерватът на таласъмите“, сигурно щеше да ми хареса доста повече. Сега ми идва малко наивна, което като го добавим и резервите, които имам към истории за пътуване във времето, нещата стават не съвсем добри. На обратния полюс обаче са някой друг сюжетен обрат, огромната ерудиция на Саймък, работеща както винаги чудесно, и невероятната картинност на романа. Конкретно сцената с дървото направо си я представих, толкова беше красива. Така че е погрешно да се мисли, че съм се разочаровал – просто за пореден път си давам сметка, че за някои книги съм позакъснял. Или не съм уцелил точния момент. Във всеки случай старата школа си е стара школа и липсата на детайлна технологичност изобщо не пречи.

Иначе историята започва като детективска история, но бързо прераства в съвсем друга сюжет, свързан с пътуване във времето и в частност от и към дълбокото бъдеще. Не съм сигурен, че представената бъдеща картина ми допада, но явно и на Саймък и на героите му не им допада, което е всъщност е хубаво. Това не е първия път, в който Саймък разглежда тематики като пътуване във времето и контакт с други раси, но пък се оказа, че всъщност това е последната написана книга на Клифърд Саймък преди смъртта му. Някой ден със сигурност ще опресня каквото съм чел преди, както и ще наваксам с непрочетеното. Но вероятно ще издебна подходящото настроение.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *