Златното руно

Заглавие: Златното руно

Автор: Робърт Грейвс

Издател: Факел 1993

Сетих се за тази книга покрай „Троя“ на Дейвид Гемел, основно защото подходът при написването на  „Троя“ звучеше по начин, който силно ми напомни за „Златното руно“. Така съвсем очаквано разните справки до колко си подхождат текстовете прерастна в цялостен препрочит. Навремето бях силно впечатлен от идеите на Грейвс и колко бяха встрани от дотогавашните ми познания на тема старогръцки епос, днес, при все, че книгата продължава да ми е забавна (особено!) и интригуваща, цялостното ми впечатление е малко по-различно.

За какво става дума би трябвало да е ясно още от заглавието – това е романизирана версия на старогръцкия епос за похода на аргонавтите, създадена на базата на различните версии на историята и с подход към историцизъм, със свеждане до минимум на свръхестествените елементи и дори и тогава на завоалирането им. Изненадата би дошла от прокарването на доволно спекулативните идеи на Робърт Грейвз за силно матриархалните религия и бит, предхождащи появата на познатата старогръцка религия, която въпросната с появата си разрушава дотогавашния ред и налага съвсем нов, патриархален и доста по-затворен такъв, с множество богове и цялостно нов ред, включващ например бракове и водеща роля на мъжете. Навремето това ме беше изненадало доста като идея, сега, след като зачетох тук-там биографията на Робърт Грейвс се оказа, че цялата тази концептуалност всъщност е служела за генерална репетиция за изключително спорната, недоказана и неприета като сериозна наука „Бялата богиня“. „Златното руно“ е написана по време на подготовката на „Бялата богиня“ и затова идеите вътре за триединната богиня са силно сходни, и все толкова противоречиви.

Извън това обаче книгата е наистина забавна, пълна с хумористични забежки и изпълнения, като Херкулес е първенец в това отношение, а Язон е малко карикатурен. Идеята какво представляват кентаври, сатири и подобните им – а именно, названия на тотемни братства, а не фантастични твари, ми хареса, както и все пак наличният опит за рационализиране и вкарване в разумни граници на мащаба на цялото пътуване. А също и примесените други митове и вплитането им в историята. За беда, книгата е издавана отдавна и не знам да има преиздания, но добре, че си пазя стария екземпляр…

This entry was posted in books, history novel, античност. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *