Заглавие: Спомени за бунтовното време 1876 година
Автор: колектив, съставители – Стоянка Йонкова, Христо Йонков
Издателство: Изток-Запад 2012
Всъщност, на този тип книги според мен не е редно да се пишат нормални ревюта с плюсове и минуси. Това е мемоарна литература, отразяваща спомените и преживяното от петима преки участници в Априлското въстание. В този случай няма и да се опитвам да търся позитиви и негативи, а само набързо ще изложа факти и впечатления.
Както стана дума, в книгата са събрани спомените на петима преки участници в Априлската Епопея от 1876та – Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Първите трима пишат за събитията в Панагюрище, Иван Соколов – за подготовката на Пазарджик, чийто представител е на Оборище и после също за отбраната на Панагюрище, а Ангел Телийски – за събитията в Церово и около връх Еледжик, където е сборището на въстаниците от осем села около Церово под предводителството на собствения му баща Гене Телийски. Всеки един от спомените обхваща освен самото въстание и периодът непосредствено след него.
Това, което за мен е ценно в изданието, е личният поглед на непосредствени участници в събитията, макар и пишещи след Освобождението. Интересни са дребните противоречия, които могат да се забележат в разказите на първите трима, които описват едни и същи събития на едно и също място, а също и преките впечатления от Апостолите на въстанието (например впечатлението, че Панайот Волов е по-скоро пасивен и избухливия нрав на Бенковски). Покрай различния стил на всеки от спомените – писани от хора с различно образование и езикова култура – си припомних уводната бележка във “Възвишение” на Милен Русков за липсата на единни езикови правила през Възраждането, което е нормално, но да се сблъскаш с това от първа ръка в рамките на по-малко от 300 страници е съвсем друго усещане – разликите си личат и след редакцията, за която е упоменато във въведението. Другото, което беше интересно да се прочете, беше отношението на оцелелите след самото въстание (имащи желание за саморазправа с тарторите), т.е. как то всъщност не се е радвало на пълна подкрепа дори и в най-масово въстаналите окръзи, а също и признанието между редовете колко от оцелелите са изгубили и имущество, и състояние, което и след Освобождението се успели да възстановят – т.е. тезата, че редица българи са живели доста по-добре преди Освобождението все повече се потвърждава…
Изданието е с много приятно оформление, а издателите заслужават само похвала, че са добавили и справочник на турските и остарели думи, както и индекс накрая. Като недостатък бих посочил липсата на карта, което може да звучи нелепо на фона на изобилието от карти и в интернет, и извън него, но аз лично намирам за по-удобно да имам карта за справки под ръка като чета, особено хартиено издание.
В резюме – интересно четиво, от добра поредица. Не съжалявам, че му отделих време. Полезно допълнение към сухия и на моменти едностранчив материал от учебници и популярни справочници.