Заглавие: Elric: the Stealer of Souls
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Del Rey, 2008
Elric: the Stealer of Souls е първи том от шесттомната серия “Chronicles of the Last Emperor of Melnibone”, в която Муркок за пореден път събира на едно място историите за може би най-известният му герой, Елрик от Мелнибоне (пореден за западния свят, разбира се, в България нищо за Елрик не е превеждано). За разлика от другите поредици с главен герой Елрик, например ето тази, подредбата този път не е по вътрешна хронология, т.е. сюжетна, а е по хронологичен ред на написване на съдържанието. Така откриващият разказ, The Dreaming City, хронологично се намира в трети том от поредицата от линка, а почти цялото съдържание в текущия първи том е разпределено между трета, пета и шеста книга от поредицата в горния линк. Предимствата на този подход според мен са във възможността да се проследи как са се развивали идеите на Муркок за Елрик, Вечния Победител и Мултивселената като цяло, а възможен недостатък – потенциалното объркване в хронологията на събитията в по-нататъшните томове.
В България Майкъл Муркок не е особено познат автор и изданията му се броят на пръсти, но влиянието му в западните фантастични среди е значително, като се разпростира и далеч извън литературата. Не са една или две групите, взимащи цялата си текстова концепция от текстовете му, и в частност Елрик, а идеите му като цяло могат да се проследят дори до концепциите на ролеви и настолни игри като Warhammer и Warhammer 40000. Противопоставянето по оста Ред-Хаос, създадено от Пол Андерсън и доразвито от Муркок, и до днес е фундамент в системата уклони в Dungeons and Dragons и вдъхновените от тях ролеви системи. За повече информация за Мултивселената (Mulitverse) и Вечния победител (Eternal Champion), посетете Wikiverse към сайта Moorcock’s Miscellany или съответната статия в Уикипедия.
Освен разказите, този първи том съдържа и няколко коментарни текста, един от които е лично от Муркок, в който той обяснява как е създал концепцията за Елрик и пътят към публикуване. В началото различните истории са публикувани независимо една от друга в различни списания, което донякъде напомня за Робърт Хауърд и неговите публикации на историите за Конан (т.е. независими разкази, които впоследствие са обединявани в различни сборници), както и донякъде между героите, но прилиликите свършват дотук – Муркок стои лично зад повечето последващи компилации. Освен това самият Елрик е замислен като антипод на Конан – докато Хауърдовият герой е могъщ боец, изпитващ най-малкото недоверие, че и неприязън към магията, който освен това сам със собствени сили се издига до трона, то Елрик е албинос, роден хилав и болнав, който трябва да поддържа жизнеността си с билки, отвари и заклинания, поне докато не се сдобива с черния рунически меч Stormbringer, който освен, че на вампирски принцип изсмуква душите на жертвите си, влива жизненост в Елрик и така го поддържа. Но, това не е последната особеност на въпросното острие – мечът освен другото притежава и собствено съзнание и на моменти Елрик губи контрола си върху него, до колкото изобщо го има; резултатите най-често са трагични са спътниците и близките на Елрик. Също така, за разлика от Конан, Елрик, освен че е способен магьосник, е и последен чистокръвен представител на императорската линия на Мелнибоне (така се чете) – империя, управлявала света хилядолетия, известна с жестокостта и извратеността на обитателите си, както и с факта, че въпросните са поклонници на Хаоса – патронното божество на Елрик е Ариох, един от лордовете на Хаоса. Освен това, като последен антипод на Конан, който завзема престола със собствени сили, то Елрик е лично отговорен за окончателния крах на собствената си, макар и позападнала империя; всъщност това се случва още в първия написан разказ, който открива и този сборник.
Като съдържание, тук са събрани първите пет публикувани независими разказа, както и четирите сюжетно свързани кратки новели, които впоследствие съжителстват заедно под името Stormbrnger и на практика поставят сюжетния край на истории за Елрик. Всичко, публикувано в последствие, се ситуира или измежду, или преди тези текстове. Освен тях, включени са няколко ранни илюстрации, два коментарни увода, както и още един, по мое мнение напълно излишен (и глуповат) разказ с друг персонаж, който Муркок представя като идеен предшественик на Елрик. Добре, че не го е продължил, според мен – наличието на този разказ за мен е първият сериозен недостатък на сборника. Другият елемент, който може да мине за недостатък, е стилът на автора – каквото и да си говорим, историите са писани в периода 1961-1962 и това неминуемо се отразява. А именно, прозата на Муркок е сравнително грубовата, лаконична, на моменти нахъсана, и честно казано, на моменти си личи колко отдавна е писано, като се съпостави с по-скорошни образци от жанра. Но, разбира се, възприемането на стила е въпрос на вкус – на някой може точно тази остарялост да му допадне. Аз съм по средата.
Като цяло, заслужаващо си четиво, за хора, които по принцип харесват подобен тип фентъзи, а и за любопитните, които искат да проследят развитието на жанра. За съжаление, шанс да се прочетат на български към настоящия момент няма – нито една история за Елрик не е превеждана, а и предвид състоянието на пазара и феновете, това е малко вероятно да се случи.