Сребърна приказка

Заглавие: Сребърна приказка

Автор: Наоми Новик

Издател: Екслибрис 2018

Така и така се бях сдобил и с двете новоиздадени от Екслибрис книги на Наоми Новик, реших веднага след „Изтръгнати от корен“ да отметна и „Сребърна приказка“. Не таях особени надежди, след все още смесените чувства от първата книга, и в някаква степен се оказах прав. В друга обаче, „Сребърна приказка“ успя да ме изненада приятно, което даже ме зарадва, защото беше по неочакван начин.

Сюжетът този път е представен през общо шест гледни точки, четири жени и двама мъже, вариращи като качество, но придаващи по-широк поглед върху историята. Съвсем откровено, една-две ме дразнеха открито, начело със старата дойка, а и още не съм убеден, че главната героиня Мирием ми стана симпатична. Най-много ми допадна гласът на Ирина, херцожката дъщеря с нещастна съдба. И шестте разказа се водят от първо лице, което на моменти е объркващо, с оглед, че гледната точка се сменя по няколко пъти в глава. Историята в началото ми звучеше странно познато, дори и завръзката с твърде много хвалещата се лихварска дъщеря, която с успехите и хвалбите си привлича вниманието на краля на елфите. Фокусът разбира се се изменя на няколко пъти и историята тръгва в не съвсем очаквано русло, което беше за добро.

Големият плюс, поне за мен, се оказа светостроенето. Очевидно е, че действието се развива в някаква полу-фантастична версия на Жечпосполита с акцент върху литовската й част, обаче усещането за зима, както и царството на елфите буквално ме уцелиха в много точен момент и ме плениха. Цялата причинно следствена връзка за големия конфликт също беше прилична, заигравките с Източна Европа – също. На обратната страна на медала са поредния недоправен опит за чупене на стереотипи, по няколко направления, както и съвсем простия факт, че средната част е доста разфокусирана и в един момент направо губи инерцията от доброто начало. Добре, че краят пооправи нещата, при все един два претупани момента.

Като цяло, отново смесени чувства, обаче изненадващо финалните не нагарчат. Все още ми е рано да кажа дали не се оказа по-добра от “Изтръгнати от корен”, но има такива индикации, а светостроенето определено ме плени с целия си зимен привкус. На този етап обаче няма да издирвам други книги на Наоми Новик, едно, че ги няма преведени повечето, и второ, че попаднах на изненадващо добро четиво, което ме върна към много приятни спомени и времена.

This entry was posted in books, fantasy, Young adult. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *