Островитяни

Заглавие: Островитяни
Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август 2013

„Островитяни“ определено е една от най-странните книги, които някога съм чел. Въобще не съм сигурен до колко я разбрах, няма и да претендирам, че съм, затова този опит за впечатления съществува само заради общата нагласа на този блог да е опит за самодисциплина.

В предговора в началото „Островитяни“ е представена като пътеводител към безкрайно многото острови, съставляващи така наречения Архипелаг на сънищата. Началните няколко, да ги наречем глави, действително приличат на описание от пътеводител, с природни особености, история и забележителни личности от островите, но от един момент са намесва историята на едно странно убийство, което в следващите няколко глави (разпръснати сред островите) се оказва, че всъщност въобще не е такова, каквото изглежда… Както и почти всичко останало.

Въобще не съм сигурен, че въпросното убийство е в центъра на нещата – само че с него са обвързани голям процент части от книгата. Изглежда елементарно, но далеч не е. Всъщност островите са представени по азбучен ред и цялостна история липсва, до колкото има сюжетни нишки те са пръснати сред описанията без някакъв определен ред и по някога връзката не личи на пръв поглед. Наистина е много объркващо, и сюжетно, и чисто времево – въпросното убийство може би се е случило преди 40 години, но в следваща част жертвата е жива и не става ясно кога се развива действието, скачащо между минало и съмнително настояще, а може би и бъдеще. Жанрово книгата е напълно неопределима за мен – дали е фантастика, мистерия, трилър, хорър, имаше елементи от всичките.

Героите в повечето случаи са хора на изкуството – скандален и силно покварен художник, писател с тайнствена история, социална реформаторка, която крие собствени лични тайни, напомняща като ексцентричен стил на Кристо Явашев създателка на природни инсталации, най-често под формата на тунели, довели до потъване на цял остров… има и още. Като цяло бройката не е внушителна, а историите на повечето се преплитат непрекъснато и напълно неочаквано. Това, което наистина ме впечатли беше вплитането на съвременната технология в текста – от заглавието очаквах или нещо с полинезийски оттенък, или напомнящо на гръцките острови, а се оказа, че светът е твърдо стъпил в съвременността, с интернет, таблети и съвременна навигация, до колкото аномалиите в този свят позволяват на последната да съществува и до колкото той изобщо става за картографиране.

Въпреки цялата обърканост, която съставя книгата, тя наистина ми хареса, и то повече отколкото очаквах. Накрая нямах търпение да завърша книгата, но и хич не ми се искаше да свършва, при все, че в крайна сметка повечето загадки останаха за читателя да си прави заключенията, без да бъдат разкрити. Може би за добро. Не знам до колко другите книги на Кристофър Прийст “The Affirmation” и сборника с разкази “The Dream Archipelago”, които също се развиват на Архипелага на сънищата биха разкрили повече за загадките, но някой ден ще се постарая да си ги намеря. И да, Кристофър Прийст категорично се присъединява към списъка с любими ми писатели.

This entry was posted in books, mystery, sci-fi. Bookmark the permalink.

2 Responses to Островитяни

  1. Pingback: „ОСТРОВИТЯНИ“ НА КРИСТОФЪР ПРИЙСТ | Книжен Петър

  2. Pingback: „Островитяни“ на Кристофър Прийст | Книжен Петър

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *