Блогът на Талиесин

Насъбраха ми се няколко книги, за които честно казано не съм убеден, че си заслужават отделни постове, затова по примера със сборниците от преди няколко седмици, ги събирам накуп.

Заглавие: Swords and Deviltry
Автор: Фриц Лейбър

Първата част от хронологично събраните истории за Фафрд и Сивия мишелов по същество е много кратка книжка и се състои от съвсем кратко въведение и три истории. Първите две проследяват преживяванията, довели двата гореспоменати персонажа до напускане на родните им места и срещата им в третата. Въпросната трета, Ill Met in Lankhmar, навремето е печелила едновременно Хюго и Небюла според уикипедия, и е превеждана на български в началото на 90те (под името „Среща със злото в Ланкхмар“, което не ми се вижда особено удачен превод на играта на думи (Ill Met от Well Met) в оригинал). По същество, историите са приятни и леки за четене, могат да минат и за забавни, за времето си сигурно са били и сравнително оригинални – публикувани са между 1962ра и 1970та, но публикувани разкази с тези двамата има от 1939та. Като цяло сигурно ще зачета и останалите части от поредицата, най-малкото ми е любопитно да проследя от една страна развиването на Гилдията на крадците и до колко е повлияла на съвременните клишета за нея, и от друга – до колко градът Ланкхмар прилича на античен Рим и до колко е вдъхновил Анкх-Морпорк.

Заглавие: Слуга на ветровете
Автор: Ърнли Бредфорд
Издател: Държавно издателство, Варна, 1971, Библиотека „Морета, брегове и хора“, №23.

По същество – това е биография на Франсис Дрейк, детайлна, и за чест на автора, неочаквано обективна. Обективна, защото отдава дължимото и качествата на испанците като войници и мореплаватели (успехите на Дрейк и английския флот се обясняват с качествата на английските мореплаватели и напредничавия им подход към флотските дела спрямо испанската закостенялост, докато изрично се подчертава, че по това време испанците нямат равни в сухопътната война, което е и точно така), оправдава херцог Медина-Сидония от преобладаващите и днес обвинения в некомпетентност (не напълно, факт е, че главнокоманващият Армадата не е моряк, но се натъртва, че се е представил максимално добре, но просто не е бил на нивото на съперниците си), отдава дължимото на холандците са провала на Армадата (чрез ангажирането на силите на херцога на Парма в Нидерландия и недопускането на флота и армията му изобщо да опитат да се съединят с идващата Армада), и още доста, до степен да изтъкне напълно заслужено, че английската историография до този момент е тенденциозна и необективна. Като цяло, поучително четиво от умел историк.

И стигаме до големия проблем – преводът. Като се започне от заглавието – в оригинал е чисто и просто Drake, как дойде тоя слуга на ветровете не става съвсем ясно, освен по много далечна аналогия. Нататък целия текст изобилства от изречения, които звучат странно на български, от странни транскрипции и от явно непознаване на съответната терминология (справка – големи тримачтови галери вместо галеас, който е следващ и по-стабилен етап от развитието на ветроходните кораби). Като цяло, все по-малко съм убеден в качеството на преводите от преди десети – със сигурност има добри, но този конкретно не е сред тях.