Пътешествието „Одисей“

Заглавие: Пътешествието „Одисей“
Автор: Тим Северин
Издател: Сиела 2009

Все повече се убеждавам, че Тим Северин е уникална личност, с оглед на това какви пътешествия и как е извършил. Настоящата книга описва едно от тях, представляващо опит да се пресъздаде плаването на Одисей – а всъщност да се опита да открие дали има истина зад описаното в „Одисея“ близо десетгодишно завръщане от Троя, и какъв е бил действителният маршрут. В следващите близо 350 страници е описано пътешествието, предприето в Егейско море през 1985та с реплика на кораб от Бронзовата епоха, използван предната година в експедицията на Северин по пътя на Язон и аргонавтите. Редом с подробно описаното плаване тук са и разсъжденията и анализът на текста на „Одисея“, които Северин е провеждал през годините, както и изводите, до които те са го навели. Резултатът е смайващ, защото се оказва, че повечето от събитията в „Одисея“ могат да се намерят съвсем реални обяснения, базирани на комбинация от действителна география, местен фолклор и последвало художествено преувеличение, както и изводът, че всъщност „Одисея“ действително съдържа описания на мореплаване, които са съвсем реални спрямо възможностите и уменията от преди 3000 години. Още в началото Северин прави уговорката, че всички описани чудовища разбира се са измислени, но после детайлно търси какво е вдъхновило появата им в текста. Изненадващ е и още един извод, а именно (директен цитат) – „При един критичен преглед прословутите деветнайсет години отсъствие от дома се свеждат до няколко седмици, прекарани в морето, и много години, изживени във война или при разни любезни домакини“. Където е невъзможно да се проследи и направи извод, Северин си признава – например цялата история с Калипсо и къде би могъл изобщо да се намира островът й, трудното за аргументиране приравняване на Корфу с Феакия, както и фактът, че „Одисея“ изглежда комбинирана от поне две различни сюжетни течения по отношение на плаването на Одисей, първата свършваща с клането при лестригоните и втората започваща с пристигането при Цирцея (без да броим случващото се в Итака и Пилос). Финалният извод е впечатляващ – като се вземе предвид цитата от по-горе, цялото плаване на Одисей съвсем спокойно е могло да се състои в пределите на Егейско и Йонийско (до Корфу) морета (с уговорките за неустановимите острови на Калипсо и Феакия, разбира се)…

Според мен има нужда от такива книги – те само затвърждават ползата от експерименталната археология и исторически възстановки, както и от мултидисциплинарни изследвания на миналото. И накрая, въпреки всичко се сетих за „Операция Риба“ и тамошната идея на тема употреба на „Илиада“ и „Одисея“…

This entry was posted in books, history, експериментална археология и възстановки, мореплавателски, спомени. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *