Заглавие: Steampunk! An Anthology of Fantastically Rich and Strange Stories
Автор: сборник разкази под редакцията на Kelly Link и Gavin J. Grant
Издател: Candlewick, 2011
Харесвам естетиката на стиймпънка – напомня ми за любимия ми навремето Жул Верн и приключенските романи от 19ти век. Обаче естетиката е едно, а реализацията – понякога съвсем друго. Подходих към сборника от заглавието с доста високи очаквания, които обаче до голяма степен не се покриха… Не знам кой е решил, че основната аудитория на steampunk-а е тийнейджърската такава, а това първо далеч не е така, и второ не малко тийнейджъри не ги привлича това, което се представя като young-adult литература. В този конкретен сборник обаче, има както такава, така и, за щастие, по-хубава. И, както отбелязват в предговора, нито един от разказите не се развива във викториански Лондон, както би следвало да се очаква по повелите на клишетата, има даже една огромна изненада, за която след малко.
По същество за съдържанието на сборника:
• Some Fortunate Future Day, Cassandra Clare – не съм фен на Касандра Клер, предвид какво съм чел от нея издавано на български (и него не съм чел цялото и смятам, че една трилогия ми е напълно достатъчна). Този разказ обаче не е лош – постапокалиптичен свят, самотна меланхолична къща, устройство за преместване във времето. Можеше и по-добре, но предвид, че не лошата заготовка се изроди в поредната любовна тийн-драма, толкова.
• The Last Ride of the Glory Girls, Libba Bray – в Goodreads това е един от двата най-хвалени разказа. Като цяло има защо, но чак пък толкова… Нещо като уестърн, но на друга планета, влакови обири, странни религиозни общества, малко като Амишите – нещо като Дивия Запад, но на друга планета, с героини грабители на влакове. Плюс разни джаджи и отново машина за контролиране на времето. Останах със смесени чувства, можеше и по-добре, можеше и по-зле, но със сигурност не схванах що трябваше was и were да не се използват където им е мястото…
• Clockwork Fagin, Cory Doctorow – един от трите най-добри разказа. Някаква странна алтернативна Америка, едно типично Дикенсово сиропиталище, и една умна глава, която ще го обърне с главата надолу, но за добро. Хареса ми как тук технологията наистина движи сюжета, както и позитивната нагласа какви резултати могат да се постигнат с логическа мисъл, добро планиране и малко късмет.
• Seven Days Beset by Demons, Shawn Cheng – първият от двата комикса. Седемте смъртни гряха, пиеса с автоматизирани марионетки, поредната несподелена любов. И грозни илюстрации. Не чак толкова лоша идея, но просто не съм в таргет групата.
• Hand in Glove, Ysabeau S. Wilce – не особено оригинална, но за сметка на това добре изпипана криминална история с Франкенщайновски оттенък. Друг от трите най-добри разказа.
• The Ghost of Cwmlech Manor, Delia Sherman – комбинация между история за духове и steampunk, с типичното обитавано от дух имение и користни злодеи. Доста по-добро, от колкото очаквах.
• Gethsemane, Elizabeth Knox – изобщо не съм сигурен, че разбрах този разказ. Колониален сетинг, карибски или тихоокеански остров, добиващ захарна тръстика, нови технологии, катастрофа, а май и вуду… Сто на сто съм сигурен, че съм изпуснал нещо, защото всъщност не ми се стори зле.
• The Summer People, Kelly Link – това май въобще не беше steampunk, освен няколко маргинални механични играчки. По-скоро беше разработка на тема взимане-даване с fairy-folk и бягство от там, в комбинация с тийн драми. Средна хубост, общо взето.
• Peace in Our Time, Garth Nix – кратка и стегната история за едно постапокалиптично бъдеще и едно закъсняло отмъщение към някого, който до този момент се е самонаказвал. Всъщност не беше лошо.
• Nowhere Fast, Christopher Rowe – отново поствоенна Америка в някакво неопределено бъдеще, почти без машини, и с изолирани общества, и какво става когато някой с почти забравена машина се изтърси сред такова. Отново средна работа.
• Finishing School, Kathleen Jennings – вторият комикс, отново с примитивен рисунък и не особено оригинална история. Слабо.
• Steam Girl, Dylan Horrocks – това е другият разказ, който отнася най-много хвалби в Goodreads. Не е трудно да се разбере защо, но просто е за действително по-млада аудитория. Училище, нов ученик, аутсайдери, ексейпизъм, приятелство. Хубав, да, но аз просто съм го надраснал.
• Everything Amiable and Obliging, Holly Black – и този беше средна работа. Отново имение, наследници и тийн-драми, включително и опит на тема могат ли машините да изпитват чувства, но, уви, не особено успешен.
• The Oracle Engine, M. T. Anderson – личният ми фаворит и третият от най-добрите разкази се намира на последно място в сборника и съм сигурен, че повечето няма да се съгласят с мен, но, просто такава гениална идея, и да не ми хрумне на мен – steampunk в Древния Рим! И то прекрасно вплетен в изненадващо достоверно представяне на града от първата половина на първи век пр. н.е. – има прото телефони, дирижабли, бойни летящи машини, както и прото-компютър, машината от заглавието. Историята е за отмъщение, и то изключително елегантно такова, базирано на подвеждащи пророчества и тълкуването им, в духа на „дървените стени ще ви спасят“. Иначе всичко се върти около личността на Марк Крас, триумвирът, и злощастната му партска експедиция, базирано върху Плутарх и Касий Дион, но с въпросните въведения от по-горе, и представено като превод от античен текст. И нямаше тийнейджъри! Още ме е яд, че не ми е хрумнала на мен тая идея, особено предвид колко предпоставки има – парната машина на Херон Александрийски, механизмът от Антикитера, Архимед, мита за Дедал…
Като финал, трудно ми е да кажа дали съм впечатлен или разочарован, но по-скоро впечатленията са добри, предвид, че се опитвах навсякъде да намеря нещо положително. Имаше, разбира се, но като цяло общата Young Adult насоченост не ми се понрави. Което, разбира се, е строго индивидуално.