Заглавие: Duke Elric
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Del Rey 2009
И така, стигнахме до четвърти том от събраните съчинения на Майкъл Муркок на тема Елрик, Chronicles of the Last Emperor of Melnibon?, подредени по хронология на написване, или поне с такова намерение. Защото, чак сега го написвам черно на бяло, но това намерение претърпя странни метаморфози по обемни причини още във втори том.
Този четвърти том се открива от „The Sailor on the Seas of Fate“ – роман от 1976та, втори във вътрешната хронология към онзи момент, и в който трансформацията на Елрик в аватар на Вечния Шампион от страна на автора е завършена. Всъщност роман е малко неточно, също като всички досегашни такива романи с изключение на “Elric of Melnibon?” и този се води fix-up novel и е сглобен от три части, писани в различно време. Първата част е преработка на откъс от “The Quest for Tanelorn” (последен роман от втората серия за Хоукмуун и към онзи момент своего рода завършек на цялата история на Eternal Champion линията), но през погледа на Елрик, третата е преработка на “The Jade Man’s eyes”, която беше включена във втори том от „Хрониките…“, а втората между тях е съвсем нова и служи за връзка между тях. Тук е моментът да спомена, че благодарение на точно този прочит на точно тази серия, най-сетне някои въпроси, които си задавах като четях книгите за Елрик във вътрешната им хронология навремето, намериха своите отговори. Например много ме глождеше защо в хронологично първите две книги става дума и за други светове, и за други инкарнации на Champion-а, а после, в трета и пета и дума не става за подобно нещо. Е, просто, защото когато те са били писани, тези идеи още не са били съвсем изкристализирали – съдържанието на въпросните трета и пета книги е в първи том от „Хрониките…“, докато от онези шест книги, проследяващи живота и делата на Елрик в хронологичен ред, „The Sailor on the Seas of Fate“ е написана последна. С нея приключва и досега познатата ми част от историите за Елрик и навлизам в непознати води.
По-горе споменах за метаморфозите в подредбата, и сега стигаме до тях. След „The Sailor on the Seas of Fate“ по принцип е написан разказът “Elric at the End of Time”, включен във втори том от „Хрониките…“, а след него е романът “The Fortress of the Pearl”. По причини от обемно естество, разказът е включен във вече издаден преди том, а романът открива пети том. Вместо тях, тук е „Duke Elric“, който е дал заглавието и на самия том. По същество това е сценарий за комикс – да, точно така, това е част от комикса “Michael Moorcock’s Multiverse”, издаден в дванадесет части в края на 90те години и съдържащ три свързани истории, Duke Elric бидейки третата от тях. Мястото му в хронологията на живота на Елрик е по време на… сън, един от многото такива дълги сънища, с които Муркок се заиграва в по-късните години на творчеството си и с помощта на които добавя още приключения на Елрик, включително и в по-различни инкарнации, и развиващи се на нашата земя, какъвто е например и този тук. В него Елрик, при все, че е наясно с произхода си и не е съвсем земен, е представен като саксонски благородник от двора на Етелред ІІ (Етелред Неразумния), който поема на поход отвъд Ламанш, през Испания и Африка в търсене на тайнствена земя. Приликите с новелите от Stormringer са доста, а редом с тях се мяркат и други персонажи от книги на Муркок, в изменени роли.
Освен тези два по-обемни текста, тук е и втората част на есето на Муркок „Aspects of Fantasy“ (занимаваща се с готическите романи и по-скоро скучна), още едно есе, изследващо фройдистката връзка в творчеството на Муркок, и както и още един разказ, „The Flaneur des Arcades de l’Opera“ с друг герой, Сийтън Бег, развиващ се в някаква алтернативна история на 20те години на Земята, но пък един от персонажите директно си признава, че е сънуващият в Мелнибоне Елрик. Тази сполучлива всъщност идея Муркок ще използва още и занапред.