Завещанието на Гидиън Мак

Заглавие: Завещанието на Гидиън Мак
Автор: Джеймс Робъртсън
Издател: Еднорог 2007

Анотацията на издателството:
„Какво ще сториш, когато се изправиш лице в лице със собственото си безсмъртие?

За изтерзаната душа на Гидиън Мак, обезверен свещеник и неверен съпруг, не съществуват нито Бог, нито дяволът; няма други светове, няма феи и привидения. Така е поне до деня, когато Гидиън пада в една пропаст, откъдето го спасява не друг, а Дяволът.

Завещанието на Гидиън Мак – неповторима сплав от мемоари, легенди и история с примеси на душевно страдание, е разказ за духовната криза на един човек, който не иска да премине през живота, без да разбере защо е дошъл на този свят, за мистериозното му изчезване, за смърт и възкресение; изследване на разликата между официална религия и вяра, на самото естество на вярата.“

Странна книга беше това, трудно ми е да кажа друго, най-вече защото анотацията, цитирана горе, е доста изчерпателна. На практика тя би трябвало да е и достатъчна, ако епилогът в края, съставен от евентуалния бъдещ издател на собственоръчно написаните спомени на Гидиън с помощта на сътрудник журналист, не представяше няколко съвсем различни гледни точки върху събитията, които меко казано хвърлят сянка на съмнение върху предхождащото изложение. Да поясня – въпросното завещание са спомените на Гидиън Мак, които той написва малко преди да изчезне (привидно) безследно, и които хвърлят светлина върху един доста потиснат човек, с тежко и потискащо детство, с призвание, в което не вярва, и с любов, която може би не изпитва. И който, въпреки, че цели да каже с това писание истината за себе си, пак оставя съмнения и усещане, че отново премълчава много. Тоест отново се сблъскваме с онова, което на английски се нарича unreliable narrator и с което „Завещанието…“ поне на мен ми навя асоциации с „Островитяни“, но на далеч по-ниско ниво.

Всъщност няма да крия, книгата ми хареса, но определено не е оптимистично или лековато четиво. Всъщност е доста тъжна, сякаш, и меланхолична по някакъв специфичен и ненатрапчив начин. Не се наемам да кажа до колко определението „магически реализъм“ може да се отнесе към „Завещанието на Гидиън Мак“, но според мен я описва достатъчно добре – светът е нашият, реалният, със своите културни шокове, политически и социални промени, но редом с него са и вярата, легендите, и може би нещо свръхестествено.

This entry was posted in books, mystery, съвременни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published.