Деветте милиарда имена на Бога

Заглавие: Деветте милиарда имена на Бога
Автор: Артър Кларк
Издател: Сиела 2013

Пълното име на настоящата книга е „Деветте милиарда имена на Бога. Избрани разкази. Том първи“ и както е красноречиво казано, е сборник с разкази. Към Артър Кларк имам особено сантиментално чувство, бидейки един от първитя sci-fi писатели, с чието творчество се срещнах първо преди години, така че винаги чета книгите му с интерес. Харесва ми подходът му на балансираност, книгите му не са нито прекалено тежки откъм техническа или социална част, нито скучни откъм литературна, а и винаги има налице някаква форма на оптимизъм, дори и в по-мрачните сюжети. Настоящата не прави изключение откъм качество, но за това пък се изненадах от доста апокалиптичното звучене, което преобладава в повечето разкази. Не го очаквах, особено след като се оказа, че почти всички са от сравнително ранен етап от писателската кариера на Кларк.

По ред на номерата, сборникът съдържа следното:
• Прoбуждaнeтo – още първият разказ се занимава с евентуалния край на човечеството, през погледа на единствения оцелял, който е посрещнал въпросния край в далечния космос. Наследниците на човечеството пък са изненадващи.
• Cпacитeлнaтa eкcпeдиция – тук пък повествованието се води изцяло от извънземна цивилизация, ставаща свидетел на края на Земята и опитваща се да открие оцелели и да ги разбере какви са били. А когато ги намира, се сблъсква с нещо напълно неочаквано.
• Тexничecкa грeшкa – един злощастен инцидент в генератор от ново поколение води след себе си ред други неприятности и проблеми. Особено когато в опита да се поправят се случва недоглеждане.
• Урoк пo иcтoрия – поредна история за края на човечеството, поради нова ледникова епоха. Този път наследниците са от Венера, а наследството на човечеството е неразбираемо за тях и всъщност доста странно.
• Зaбрaвeният врaг – и пак на тема нова ледникова епоха, този път със свидетел. Как би изглеждал изоставеният Лондон пред нашествието на ледници.
• Тoчкa нa прeчупвaнe – един привидно рутинен рейс до Венера придобива заплашителни измереня, след като корабът е ударен от метеорит. Най-психологически ориентираният разказ от всичките, с най-добре разработени персонажи.
• Рaзxoдкa в мрaкa – тук се сблъскваме с вътрешния монолог на астронавт, принуден от обстоятелствата да измине пеша разстоянието между две бази на далечна и тепърва изучавана планета. По тъмно. И разходката не е приятна, заради стара история за страховити и загадъчни твари, която никой не е доказал, или по-лошото, опровергал.
• Чacoвoят – лунна експедиция се натъква на нещо непознато и определено създадено от някого. Първият контакт е въпрос на време…
• Зeмнa cвeтлинa – по-късно е разширено до пълнокръвен роман, който още не съм чел. История за ранните години на човешкото разселване в космоса, развиващо се на Луната, която толкова прилича на premise-a на „Експанзията“, че остава съвсем основателното чудене колко точно авторите на въпросната серия са се „вдъхновявали“ от тази история. Извън това е най-оптимистичната история от всичките.
• Зaбрaвя ли тe, o, Зeмя… – пак сме на Луната, този път при последните оцелели земляни след ядрена катастрофа на Земята. Кратък и стегнат разказ, чиято идея обаче е експлоатирана многократно.
• Цялoтo врeмe нa cвeтa – един обир на антики и ценни книги се оказва, че има доста изненадваща цел. Какво пък, наетият крадец може и да успее да спаси положението.
• Дeвeттe милиaрдa имeнa нa Бoгa – тибетски монаси правят поръчка за компютър, който да завърши дейността, с която се занимават от векове. Само че какво ли ще стане, като приключи?

This entry was posted in books, sci-fi, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *