Сезонът на бурите

Заглавие: Сезонът на бурите
Автор: Анджей Сапковски
Издател: Колибри 2017

Още помня как в началото на века за „Вещерът“ на Анджей Сапковски се говореше с открито преклонение от малцината чели го. През 2008ма „Инфодар“ започнаха да издават поредицата и на български, с което дадоха шанс и на останалите да се запознаем с мрачноватия свят на Гералт от Ривия, който с влиянията си от митовете, легендите и историята от и на Централна и Източна Европа беше, и още е като свеж вятър сред преобладаващото множество от англоамерикански фентъзи и фантастика. Междувременно, във въпросния англоезичен свят запознаването с „Вещерът“ се случваше през призмата на едноименните игри, чиято популярност освен, че катализира превода на историите от полски на английски, доведе до слух за задаващ се сериал на Нетфликс, и най-важното, стимулира Сапковски да напише нова история за Гералт от Ривия близо тринадесет години след приключването на последната. Резултатът се казва „Сезонът на бурите“ и с известно закъснение вече е налице и на български език, за огромно щастие преведена от същия човек – Васил Велчев – който преведе и предишните 8 книги.

Явно ми е липсвало точно такъв тип четиво, защото „Сезонът на бурите“ ми донесе емоции, които не очаквах, но които определено ми дойдоха добре. Освен с типичната за предните „вещери“ стегнатост и лаконичност на изказа, умерен сарказъм, неочакван хумор и още по-неочаквани прояви на хуманност, гарнирани с доволно количество меланхолия и носталгичност, които е напълно възможно само аз да усещам. Вярно, има и някои недостатъци, например срещам доста мнения, че сюжетът не е на кохерентен роман, а по-скоро на навързани истории, но въпреки моментните обърквания и не съвсем гладки въведения на герои в края цялостната картина се изяснява. Но като цяло впечатленията ми са силно положителни, а полъхът на позабравени, но приятни спомени и усещания ми беше добре дошъл.

Самата история не е нито продължение, нито чиста предистория, а самостоятелна такава, развиваща се между ретроспективните разкази в сборника „Последното желание“, но преди откриващият „Вещер“ с драмата на Фолтест и стригата, за които става дума към края. По думите на Сапковски в предговора, историята е замислена отдавна, и поне според мен си личи. В основата на всичко отново са интригите на различните групировки магьосници, които се опитват да използват Гералт за собствени цели, с променлив успех, като самият вещер хич не е очарован от подобна перспектива, но на моменти няма особен избор. Особено що се отнася до женската част от магьосническото съсловие. А като стана дума за тях, Лита Нейд, основната женска фигура тук, е спомената в разказа „Нещо повече“ от втория сборник, „Меч на съдбата“, в контекста на битката при Соден, а детайлите там са абсолютно същите като случващите се тук, което само потвърждава думите на Сапковски. Мяркат се и други познати лица, най-вече Лютичето и Йенефер, но на места, особено в интерлюдиите встрани от Гералт изскачат и още познати имена. Като стана дума за интерлюдии, две от тях, развиващи се сто и двадесет години по-късно, не мога да се отърва от усещането, че са написани като задявка със CD Projekt RED, създателите на игрите по вселената на Вещера, и изразяват мнението на Сапковски за продължението на сюжета в тях. Покрай мисията, възложена от магьосниците, научаваме и малко повече за произхода на някои чудовища, както и на самите вещерски мутации – а именно, експерименти на гениални и не дотолкова гениални магьосници, ту решени да намерят подобрение на света, ту тотално лишени от скрупули, ту просто забавляващи се. Някои от граничещите с чиста генетика експерименти са успешни и приложими, други точно обратното, и последните доста често влизат в сферата на дейност на Гералт. Но не всички чудовища са лабораторно творение, а някои от тях са в човешки облик. А това последното на моменти не е като да не създава пречки на Гералт, особено с ясната му концепция за неубиване на хора.

„Сезонът на бурите“ е чудесна нова история, която само засилва желанието ми за още истории в този свят, каквито обаче е малко вероятно да се появят. Радвам се, че я има на български вече, радвам се, че я прочетох, радвам се на емоциите и усещането, които ми донесе. Всъщност като нищо да взема да препрочета и предните книги, жена ми точно това реши да направи след като завърши „Сезонът на бурите“.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *