Алената кампания

Заглавие: Алената кампания
Автор: Браян Маклелан
Издател: MBG 2017

Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга от над 500 страници за няма 5 дни, но с втората част на „Барутния маг“ точно това се случи. Което иде да покаже, че или книгата е много добра, или ми попада в изненадващо удачен момент. Все пак, в името на привидната обективност си мисля, че е комбинация от двете.

Сюжетът на първата книга много напомняше Френската революция, а сега с втората е ред и на приликите с Наполеоновите войни. Няколко седмици след събитията от „Кръвен обет“ войната с Кез е във вихъра си. В южната част на Адро фелдмаршал Тамас подготвя комбинирана атака, предвиждаща да остави нашественическата армия между чука и наковалнята. Само че планът се проваля главоломно, когато градът, предвиден да е наковалня, е превзет от изненадваща атака, вклюваща нов тип Пазители, с което Тамас се оказва откъснат и без път назад. Единственият шанс е дълъг преход през чужда територия, постоянно преследван от вражеската конница и с надеждата да достигнат проход на север и през неутрална територия да се приберат. Междувременно Таниел се е събудил след комата, в която изпада в края на първата книга, и след като Тамас и останалите барутни магове се приемат за загинали, се оказва на първата линия на фронта с нахлуващата кезианска армия, както и в центъра на междуособиците сред останалите адрански генерали. А инспектор Адамат отново е въвлечен в събитията против волята си и изправен срещу безскрупулния лорд Ветас и още по-загадъчният му господар. А единственото, което иска, е да намери и освободи съпругата и децата си.

„Алената кампания“ е също толкова плавна за четене колкото „Кръвен обет“, като действието е даже по-забързано и в отделни линии напрегнато, но не и напрягащо. Всъщност, при все жанра си, на мен доста повече ми навяваше асоциации с книгите на Бърнард Корнуел и в частност „Шарп“ поредицата, отколкото на чисто фентъзи. Магически елемент има, разбира се, и е доста засилен, но по някакъв странно ненатрапчив начин и чудесно вписващ се в описвания свят. Въпросният впрочем съвсем определено е далеч от силно експлоатираното псевдо средновековие и определено прилича на началото на 19 век – има съществуваща индустрия, различно развити държави, зараждащи се профсъюзи. Другото много хубаво нещо от фантастичната гледна точка е, че боговете далеч не са на фокуса, който загатва анотацията. Има ги и участват, но далеч не са в центъра на всичко, а и загатването, че по-скоро са свръхмогъщи магьосници е силно натрапчиво. Черешката на тортата разбира се са военните кампании, които не са никак скучни, и са доста различни помежду си. Докато тази около Таниел е съпътствана от съмнения, предателства и егоцентрични офицери, тази на Тамас представлява отстъпление, подобно на Наполеоновото от Русия, даже битка подобна на тази при Березина си има. Както и неочаквано уважение между привидно кръвни противници, и разкрития относно мотивите на Тамасовата омразата към Кез. Покрай последното, и в частност около силният персонален момент в тях, определено може да се спори дали изобщо има добри герои в традиционния смисъл. Което не е непременно лошо, в този случай особено, но е добре човек да си има едно наум.

И така, „Алената кампания“ е чудесно продължение на поредица, хванала ме в правилния момент и заиграваща се с реални теми и събития, които хем са ми интересни, хем не съм ги експлоатирал чак толкова. Приликите с Френската революция и Наполеоновите войни са свеж полъх, и сега остава да видим дали в третата част ще има и подобие на Ватерло. За щастие въпросната трета част е написана и издадена на запад още преди две години, а у нас се чака по Коледа за панаира на книгата.

This entry was posted in books, fantasy and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *