Доктор Стъклен

Заглавие: Доктор Стъклен
Автор: Томас Бренън
Издател: Артлайн Студиос 2014

Стиймпънк криминален роман, развиващ се в една алтернативна Великобритания от края на 19 век, която хем изглежда различна от реалната, хем далеч не толкова. Основните разлики са липсата на двигатели с вътрешно горене и наличието на повече парни такива, но това по-скоро присъства за цвят, от колкото да има реална роля в действието. По-съществената е наличието на Свода – огромен мост, построен с цел да свърже Великобритания и Америка със сухопътна връзка. Откриването му предстои след броени дни, само че точно тогава, под колоните на самото начало на моста в Ливърпул е открит обезобразен труп, със странни белези на тила. Матю Лангтън, полицейски инспектор ветеран от бурските войни, се заема с разследването и много скоро започва да се натъква на съмнителни обстоятелства, водещи до загадъчна подземна престъпна мрежа, за която се твърди, че замесените са открили способ да прихващат душата на умиращ и да я затварят в съд, за по-сетнешна употреба, подобна на опиумните заведения. А някъде зад всичко това се прокрадва сянката на мистериозният и смъртоносен Доктор Стъклен, от когото се боят всички занимаващи се с тази дейност. А въпросният не само, че изглежда има интерес към предстоящото откриване на Свода, а изглежда е замесен по някакъв начин в трагичната кончина на съпругата на Лангтън няколко месеца по-рано…

Като цяло, приятно криминале, което обаче сякаш ми харесваше повече, докато го четях, а послевкусът е странен. Не мога да не призная обаче, че атмосферата и описанието на Ливърпул бяха впечатляващи, както и опитът за техническа обосновка на точния процес на конструиране на Свода и съпътстващите го жертви, травми и последици. Стиймпънк елементът, до колкото го имаше, придава специфика на атмосферата и определено бих се радвал, ако имаше по-решаваща роля няместо технологията за прихващане на души на „делваджиите“ (въпросната престъпна мрежа). Травмите и следствията от бурските войни също са умело вплетени. За сметка на това обаче в сюжета имаше няколко бели петна, мотивацията на част от злодеите беше сякаш недоизпипана. Както и развръзката – твърде кинематографична, с твърде много очебодящи пушки на Чехов. И въпреки всичкото това съм по-скоро доволен от романа. Хубаво е, че стиймпънкът все повече придобива популярност и в България, има нещо много симпатично в естетиката му.

От българското издание обаче има какво да се желае. Корицата и оформлението й са много добри, обаче използвана дебела хартия е малко прекалена. Най-големият проблем обаче са многото правописни грешки и предвид липсата на коректор, ситуацията май клони към липса на коректура. Което пък, за иначе визуално изпипано издание просто създава лошо впечатление.