Тигър! Тигър!

Заглавие: Тигър! Тигър!
Автор: Алфред Бестър
Издател: Летера Прима 1993

След „Унищоженият“, това е втората книга на Алфред Бестър, но която попадам преведена на български. В англоезичният свят „Тигър! Тигър!“ е известна с две имена, като това, под което е издадена на български, е заглавието на изданието във Великобритания. В САЩ, родината на Бестър, по-разпространеното име е “The Stars My Destination“ и до колкото успях да разбера, с това заглавие предвид е била и написана.

Мястото на действието е 25ти век, няколко десетилетия след появата и установяването на принципите на персоналната телепортация – така нареченото „джонтиране“, по името на откривателя му. Появата на въпросното умение води до сътресения на всички нива в обществото – социални, икономически, политически, междупланетни – които скоро прерастват в открита война между Вътрешните планети (Венера, Земя и Марс) и Сателитите на Външните планети (Йо, Европа, Ганимед и Калисто на Юпитер, Рея и Титан на Сатурн и Ласел на Нептун). В тази напрегната обстановка Гъливер Фойл, тридесетгодишен, достигнал пика на собствено развитие и абсолютно ограничен и неразвит откъм интелектуален потенциал, се оказва единственият оцелял от претърпелият злополука космически кораб „Номад“. След шестмесечно оцеляване в останките на кораба най-сетне се появява друг, но преминаващият наблизо „Ворга“, кораб, също като „Номад“ собственост на корпорацията Пристейн, не отразява по никакъв начин аварийният сигнал на Фойб и го изоставя на съдбата му. Неистовата жажда за отмъщение, която обзема Фойл в този момент, го тласва по съвсем нов път, непознат му досега и до някои съвсем непредвидими последствия.

Очевидният извод от горното е, че си имаме работа с класическа научна фантастика от 50те години на миналия век. За щастие, поне по моите разбирания, книгата е „остаряла“ адекватно, и при все, че тук там се мяркат разни технологични анахронизми, и все още може да бъде актуална в наши дни. Като цяло книгата ми беше интересна, но явно недостатъчно, защото четенето доста се проточи и на моменти даже тегавееше, което не мога да си го обясня предвид равномерното и не бавещо се действие. Може би основната причина е, че така и не можах да започна да симпатизирам на героя – Гъли Фойл не е симпатичен персонаж, а немалко от действията му са откровено неморални и направо криминални. Опонентите му също не ми допаднаха крайно, а персонажите на Пристейн и дъщеря му Оливия сякаш са послужили за вдъхновение на някои от най-неприятните персонажи в „Звездата на Пандора“ на Питър Хамилтън. Финалът сякаш също е малко прибързан, но тук съм склонен да мисля, че по-скоро аз не съм го възприел правилно.

В българското издание не мога да се отърва от усещането, че има поне две липси – едната е стих от поема на Уилям Блейк в началото, който дава заглавието „Тигър! Тигър!“, а другата е преработка на детския стих, който Фойл си повтаря по време на престоя си в „Номад“, откъдето пък идва заглавието “The Stars My Destination“. Не се наемам да твърдя колко голяма загуба е това, но в уикипедия изрично са отбелязани, че присъстват. Пак там се изтъква и влиянието на романа, което е безспорно, но явно не е точно моето четиво.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *