Tides of War

Заглавие: Tides of War
Автор: Стивън Пресфилд
Издател: Bantam 2001

В България Стивън Пресфилд би трябвало да е познато име, благодарение на издателство Ера, което преди известен брой години издаде три негови книги, а именно – прекрасната „Термопили в пламъци“, „Последната амазонка“ и „Заговорът срещу Ромел Лисицата“. В пълната библиография на Пресфилд обаче, между първите две заглавия има още едно, също развиващо се в древна Елада – “Tides of waR”, с допълнение към заглавието “A novel of Alcibiades and the Peloponnesian war”.

Допълнителното заглавие всъщност би могло да послужи и за резюме на романа, макар с някои уговорки. Темата действително е Пелопонеската война, водена между Атина и Спарта между 431 и 404 пр. н. е., но Алкивиад не е главният герой, въпреки че е от най-централните персонажи. Подобно на „Термопили в пламъци“, разказът се води в първо лице, и пак от повече от един персонажа, и пак като наратив в наратива. Рамкиращият глас е на Язон – сравнително заможен атински земевладелец и пряк свидетел на немалка част от събитията, разказва спомените си на внука си. Но в основата на тези спомени е друг един разказ, този на основният персонаж, Полемидес, или по спартански, Полемидас; на български май е редно да е Полемид, но по този начин се губи разликата в атинските и спартанските именувания. Въпреки това ще използвам занапред Полемид. Въпросният Полемид е атинянин, пряк свидетел на и участник в почти цялата война, войник по призвание, макар и не съвсем доброволно, сражавал се и по суша и по море на различни места и фронтове, както и на двете страни, и жертва на ред трагедии, белязали и практически съсипали личния му живот. Накрая на дните си, осъден на смърт по съмнително обвинение по време на разчистването на сметки след войната, той предава спомените си на въпросния Язон, а после Язон ги препредава на внука си.

Въпросният Язон е в атинският затвор далеч не заради Полемид – той е там заради намиращият се по същото време там и също очакващ смъртна присъда Сократ. Сократ няма някаква важна роля в действието, но е част от шарената и силно реалистична картина на класическа Елада от втората половина на пети век пр. н. е., която Пресфилд пресъздава (макар че “The end of Sparta” беше като цяло малко по-убедителна). Освен Атина и Спарта, действието се пренася в Сицилия и Сиракуза (покрай трагичната атинска експедиция), по егейските острови, в елинистичните градове в Мала Азия и дори в Тракия (където описанията на траките вече са малко съмнителни) и вътрешността на Мала Азия към края. По страниците шестват и множество реално съществували личности, като споменатият вече Сократ, Перикъл в началото, Никий, Гилип, Архидам, Агис и разбира се Алкивиад, около когото и личността му е центрирана голяма част от действието и събитията, както и немезисът на Атина, Лисандър.

Книгата действително напомня много за „Термопили в пламъци“, включително и като четимост – подхванеш ли веднъж, не пуска, въпреки че човек знае или поне лесно може да намери какво точно се е случило. Като за пример, при все, че знаех съдбата на сицилийската експедиция, някак не исках да стигам до там и въпреки това продължавах. Краят на експедицията и последиците от него, впрочем, са едно от двете най-тежки места за четене с бруталния си и графичен завършек. Другото е чумата (която в действителност май е била по-скоро епидемия от тиф) в Атина още в началото, където тежестта и личната драма на Полемид наистина хващат за гърлото. Другият наистина силен момент е речта на Лисандър в Ефес, демонстрираща нагледно разликите в мисленето на атиняни и спартанци и даваща интересно интерпретиране на понятията дързост и смелост и на реалното им приложение.

„Tides of War“ определено е интересно четиво и силно се надявам да я видим и на български някой ден. Който е харесал „Термопили в пламъци“, има голяма вероятност да хареса и тази.

This entry was posted in books, history novel, античност. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *