Годината на дивия заек

Заглавие: Годината на дивия заек
Автор: Арто Паасилина
Издател: Колибри 2014

Изненадващо приятна книга, към която надали щях да посегна, ако не беше препоръка от приятел във Фейсбук, която се радвам, че послушах. Скандинавските автори набират популярност в последните години, аз обаче по една или друга причина обаче досега не се бях сблъсквал с техни представители. Ами, това последното ще се промени.

„Годината на дивия заек“ е издадена за първи път през далечната 1975та и рамките на кратките 206 страници в българското издание се случват една сюрия събития, започнали с един напълно неочакван пътен инцидент. Журналистът Ватанен и спътникът му фотограф, връщайки се от репортаж, неволно блъскат с колата си млад див заек. Така и не става ясно защо Ватанен изостава в гората и помага на заека, но нещо в него се пречупва в този момент, и той зарязва всичко – кариера, съпруга, познати, от които така или иначе е разочарован и недоволен, и поема заедно със заека из дивата финландска природа, все повече и повече разочарован от съвременната цивилизация и хората. Следват редица странни и на моменти откровено абсурдни преживявания, сред които сблъсъци с нахални птици, мечки, горски пожари, абсурдни военни учения в дивото и всевъзможни чешити, всеки със своята си лудост.

Книгата действително е изненадващо кратка, но скука няма и за миг. Редом с движещия се с едно хем непрестанно, хем лежерно темпо сюжет се навърта и на моменти трудно доловима ирония, насочена към съвременното общество и порядките в него. Въпросната ирония е съпроводена върви ръка за ръка с на моменти откровената абсурдност на случващото се, като например целия епизод с военното учение и присъстващите на него дипломати, или пък пиянството на фона на горски пожар. Очевидната основна тема е свободата, както и личното пространство и неудовлетвореността, а големият плюс е как няма каквато и да било поучителност, а читателят е оставен сам да си прави собствени изводи.

Определено ще се снабдя и с други книги на Арто Паасилина, на български има поне още една, а подозирам, че нови няма да закъснеят да се появят.

This entry was posted in books, съвременни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *