Mythago Wood

Заглавие: Mythago Wood
Автор: Робърт Холдсток
Издател: Golanz 1984

Нямам спомен къде за първи път попаднах на името Mythago Wood. Помня обаче, че не е било скоро, и че по някаква причина ми е останало в главата, съпроводено с някакво любопитство и интерес за прочит, но не особено силен. Сигурно и така щяха да си останат нещата, ако не беше ето този текст – публикуван от John Howe навръх Нова Година, който се оказа достатъчен стимул за запознаване.

Сюжетът се върти около семейство Хъксли и взаимодействието им с тайнствената гора Ryhope wood, започваща непосредствено до имението, в което живеят. Бащата, Джордж Хъксли, е бил обсебен от гората и загадките й, което едва не довежда семейството до крах, а след смъртта му обсесията се прехвърля върху по-големият му син Кристиан. Но най-малкият, Стивън, ветеран от Втората световна война, е този, който успява, въпреки първоначалният си скептицизъм, страх и недоверие, да проникне достатъчно навътре в гората и да разкрие част от загадките й.

Всъщност резюмето на сюжета по-горе е съвсем схематично и бегло, защото просто не мога да измисля такова, което да не съдържа поне един спойлер. Основният двигател, разбира се, е гората – реликт от първичните някога съществували гори, свидетел на незапомнени времена, народи и митове и притежаваща способността да вдъхва живот на митологичните образи на базата на представите на намиращите се наблизо умове. Митът, както и достъпът до него и оригиналната му форма, са най-главният двигател на действието в книгата, като ако потърси, човек може да открие паралели с не една или две легендарни или митологични гори от миналото. Включително и с достъпа до гората – силно затруднен, самата тя обърква навлизащия в нея и не го допуска до вътрешността си – и с размерите си, които са много по-големи, от колкото изглеждат навън. Всъщност гората е по-скоро паралелна реалност, застъпваща се с нашата, в която не е лесно да се достъпи.

Именно описанието та Ryhope-ската гора, солидната философско-психологическа подложка и авторовият доста лиричен стил са силните страни на романа, които му придават индивидуалност. Сюжетът може да мине за сравнително познат, а типично английската меланхолия, така приятна и привидно гостоприемна в началото, към края започва да понатежава. Обаче размислите върху митовете и еволюцията им са чудесни.

До колкото видях, има немалко продължения, прикуели и допълнения, по който начин Робърт Холдсток на практика е създал собствен свят, с голямото достойнство, поне до колкото позачетох, с независими сюжети между отделните книги, макар и свързани с първата. Ще гледам да се сдобия и с продълженията някой ден.

This entry was posted in adventure, books, fantasy, mystery, митология. Bookmark the permalink.

2 Responses to Mythago Wood

  1. Кал says:

    Мх, изпреварил си ме с четенето ?. 🙂

    Аз съм си я набелязала от няколко години – обаче с такъв backlog, който постоянно се пълни с нови изкушения…

    С кои други книги би я сравнил всъщност?

    • Филип says:

      То и моят backlog е плашещ с обема си, но от време на време ме хващат разни настроения и настъпват промени в реда, като тази тук например 🙂

      Иначе наистина ми е трудно да направя сравнение с друга книга, честно казано, или поне в момента не ми хрумва. Бих я оприличил от една страна на класически британски готически роман, от друга има елементи на ghost story (категорично не е хорър обаче!), от трета приключенски роман. На теб по мое мнение ще ти допадне, мисля.

      П.П. Еднорогът е на линия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *