Elric: The Sleeping Sorceress

Заглавие: Elric: The Sleeping Sorceress
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Del Rey, 2008

След доста дълга пауза, отново продължаваме с колекцията на Майкъл Муркок “Chronicles of the Last Emperor of Melnibon?” и третата ? част. Както и в предните части и тук продължава проследяването на приключенията на Елрик от Мелнибоне в реда, в който са написани. За щастие, на литературно ниво този трети том е най-добрият от досегашните.

Като съдържание, тук са два от уж пълнокръвните романи за Елрик, писани в началото на 70те години, т.е. близо десетилетие след първия публикуван разказ. Първият роман, The Sleeping Sorceress, е публикуван през 1971ва, и отново е разделен на три части, които този път са свързани сюжетно и следващи една след друга, но могат и да се четат самостоятелно. Това всъщност е така, защото първоначално The Sleeping Sorceress не е бил замислян като роман, а като нова серия от разкази, но плановете за издаване пропаднали и Муркок ревизирал идеите си в това, което романът представлява днес. Освен, че дава нагледност защо един точно определен магьосник се класифицира като ултимативен враг на Елрик – опонент е и в трите части – именно тук за първи път се демонстрира идентичността на Елрик като инкарнация на Вечния Шампион. В третата част той е събран в екип с още две от инкарнациите, т.е. герои от други серии на Майкъл Муркок, а именно Корум и Ерекосе в едно от проявленията си (Корум е основен персонаж в две трилогии, силно повлияни от келтската митология, а Ерекосе е основното алтер его на Джон Дейкър, героят от новелата от втори том The Eternal Champion, който единствен от всичките инкарнации има спомени и за останалите, и страда от което). Като действие, The Sleeping Sorceress се намира между разказите The Singing Citadel от втори том и The Steeler of Souls от първи, и освен това в не малко издания е издаван под името The Vanishing Tower.

Другият роман е Elric of Melnibon?, и както името загатва, е всъщност първи във вътрешната хронология. В началото му Елрик още не се е сдобил с меча Stormbringer и все още е пълноправен владетел на западащата империя на Мелнибоне, която въпреки постоянния си упадък все още е силна и последователна в жестоките си, екстравагантни и безцеремонни традиции. Елрик обаче е албинос, слаб, поддържа живота си с магия и отвари, покрай което е израснал по малко по-различен начин от обичайното и като следствие е възприеман за слаб владетел и среща силна съпротива в лицето на братовчед си, който ламти за престола. В следствие интригите на последния Елрик ще се окаже оплетен в събития, които ще го доведат до прага на смъртта и до пряко подчинение на владетеля на Хаоса Ариох, ще го сблъскат със сили, които са извън контрола му и ще го отправят по пътя, който ще завърши с разруха и смърт в The Dreaming City, а също и ще сложат в ръцете му черния меч Stormbringer и ще го срещна за първи път с друг персонаж, често появяващ се в серията за Елрик – Rackhir the Red Archer. Иначе Elric of Melnibon? отново е разделен на три части, но този път те са неразривно свързани и трудно биха се чели отделно.

Освен двата романа, тук присъстват отново няколко интродукции, първа част от голямото есе на Муркок Aspects of Fantasy (останалите предстоят в оставащите три тома), както и едно есе на тема как Ел Сид Кампеадор е повлиял върху Муркок за появата на Елрик. На ниво четимост, това е най-достъпният и плавен за четене том, и тук вече концепциите за мултивселената, вечния шампион, Танелорн и не само са развити и почти завършени. Силно препоръчително, както и предните две части, а най-вероятно и поне първата половина от четвърта – там е The Sailor on the Seas of Fate, който допълва и завършва най-известният шесттомник по вътрешната хронология.

This entry was posted in books, Elric, fantasy, multiverse, old school, Непревеждано. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *