Заглавие: Слънцето на Бреда
Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог 2007
1625 година, Фландрия. 80-годишната война между Испания опитващите се да се отскубнат от властта й Холандски провинции (подкрепени от англичани, французи и кого ли още не) се разпалва отново, този път в рамките на много по-всеобхватната и кървава Тридесетгодишна война. В редиците на испанските войски са и Диего Алатристе и младият му повереник и оръженосец (и основен разказвач) Иниго Балбоа, решили, че бойните полета на Фландрия са по-безопасни от интригите в Мадрид и отмъстителността на някои влиятелни личности там. Пътят им ги води през множество перипетии, сражения, бунтове и мизерия и кулминира в проточилата се обсада на град Бреда и опитите на Мориц Насау да свали въпросната.
Третата част от приключенията на Капитан Алатристе действително е по-батална от досегашните, като фокусът върху войната във Фландрия е приятно разнообразие. Въпреки това, трудно мога да кажа нещо конкретно за тази книга, тъй като при все, че ми хареса, ми се стори някак безлична и не ми покри напълно очакванията – които обаче така или иначе не бяха особено изяснени, та не е такъв проблем това. От друга страна, затвърди ми се мнението, че наистина е прекрасно да четеш произведение на не-англоезичен автор, когато англичаните са от другата страна на барикадата. Най-ярко впечатление ми направиха описанията и размислите в частта с бунта, които до толкова приличат на ситуацията в днешна България, че чак е плашещо. Всъщност, донякъде ми е странна меланхолично-критичната позиция, която Реверте заема по отношение на ситуацията в Испания през първата четвърт на 17 век, но това най-вероятно се дължи на слабите ми познания за въпросния период и място.
Като издание, и този път оформлението е на много високо ниво, стиховете са преведени чудесно, а в края за трети път има набор поеми и откъси от пиеси, включително и уж липсващи редове от поема на Педро Калдерон, както и дълго обяснение къде би трябвало да се намира Диего Алатристе на картината на Веласкес от капитулацията на Бреда. За съжаление обаче, този път имам забележки към редакцията – не е нормално да има в текста Анверс, и пет реда по-нататък, но на следваща страница, Антверпен. Или името на един и същ знаменосец в един момент да е Сото, а в друг – Кото. Също така има и някои моменти в превода този път, които не са съвсем ясни. И за финал, описанията на „легионите“ и начина им на действие определено говорят за „терцио“ и Pike-and-shot тактики, явно наистина това е имал предвид Реверте, но темата явно не достатъчно позната или разпространена у нас. Но това са бели кахъри.