Заглавие: Under the Eagle
Автор: Simon Scarrow
Саймън Скароу наскоро се появи на български език с поредица, развиваща паралелно историите на Уелингтън и Наполеон, но на запад е по-известен с доста по-дългата си поредица The Eagle, имаща за тема римска военна история и в частност подвизите на неколцина представители на втори августов легион (Legio II Augusta). „Under the Eagle“ е първа част от въпросната поредица.
Като се замисля, няма какво толкова да се каже за книгата. Военна история в римско време би била добро описание, пълна с действие и развиваща се може би прекалено бързо. Времето е 42-43 от н.е., Клавдий тепърва е станал император и с цел да укрепи властта си подготвя нашествие в Британия. Което се случва зад кадър, в центъра на събитията са центурионът Луций Корнелий Макрон, току-що повишен за заслуги, и новобранецът опцио Квинт Лициний Катон, току-що повишен за такъв с поръчителство от доста високо, и първата част от книгата проследява сработването на двамата в една центурия и обучението на последния. По-нататък присъстват сражение с германско племе, поход през Галия и десант в Британия, като двамата от по-горе са изпратени на тайна мисия, за която е загатнато още в развиващият се един век по-рано пролог.
Сред добрите страни е адекватното представяне на структурата и начина на живот в имперския легион от първи век н.е., както и доброто познаване на реалиите и историята на Римската империя от въпросния период. Всъщност това не трябва да е изненадващо, авторът до колкото съм попадал беше историк по образование, но може и да греша. С по-смесени чувства съм относно гореспоменатото бързо действие, което в някои случаи можеше да е с една идея по-плавно, както и сякаш задължителното замесване на вътрешно политически интриги. Последните не че не бяха добре реализирани, но поне донякъде ми бяха излишни, нищо, че чрез тях се забъркаха няколко реално съществували персонажа като освобожденецът Нарцис и покойният вече узурпатор Скрибониан. Говорейки за реални личности, в центъра на събитията и командването на Втори легион са други двама такива, и то все бъдещи императори – Тит Флавий Веспасиан (легат) и Авъл Вителий (трибун). Докато за първия се знае, че действително е бил легат на Втори легион при нахлуването в Британия, то за втория може би е творческо решение, не успях да открия такива следи, но не се и престарах да търся. Това, което обаче твърдо отчитам като недостатък, е изобилието от клишета и предвидимостта – цялото обучение на новобранците в легиона, включително репликите на обучаващия центурион, бяха излезли 1:1 от американски екшън от глупавия тип. Също така, самата история беше доволно предвидима, и нямаше някакви особени изненади. В резюме, нелошо начало, но не повече от средно ниво. Не знам дали ще продължа по-нататък, но предвид, че римската история ми е слабост, а този тип четива са ми своего рода guilty pleasure, не го изключвам като възможност.
П.П. Едно кратко обяснение на някои термини от по-горе. Легионен легат главнокомандващият легиона, чин, въведен в късната република и задържал се. В римската йерархия легат се използва още и за губернатор на провинция, като понякога командва и евентуалния намиращ се там легион, но провинциален легат не винаги означава легионен легат, и обратно. Опцио е подофицер, заместник на центуриона, и всяка центурия освен центурион има и опцио. В средата на първи век от н.е. една центурия се състои от 80 легионера, което прави опциото доста важен чин, като се има предвид властта, която има центурионът.