Лявата ръка на мрака, т2

Заглавие: Лявата ръка на мрака, т2
Автор: Урсула Ле Гуин
Издател: Бард 2006

Не, Ле Гуин твърдо не е моят автор. Докато в първият сборник „Лявата ръка на мрака“, т.е. първата половина от Хейнския цикъл, все пак се постарах да намеря какво да харесам (не беше чак толкова трудно, за щастие, все пак две от заглавията вътре имаха достойнства, едното повече), то тук положението не е такова. Големите проблеми са два – първо, описаните светове са ми неубедителни, и второ, повествованието почти навсякъде просто е скучно.

Горното важи с пълна сила за едноименния роман, „Лявата ръка на мрака“. За близо 250 страници изобщо не успях да почувствам никаква съпричастност към героите (действието се развива през погледа на двама герои, все от първо лице), нито действията им да ме заинтригуват някак. Освен това, светът, в който се развива действието, не успя да ме убеди в пълнокръвието си – хем покрай липсата на полове нямало войни, хем пък имат оръжия. Мотивацията на пратеника от Земята пък, целяща присъединяването на планетата Зима към съюза на световете, ми беше твърде наивна и да го кажем, примитивна. Като цяло, скучно и протяжно.

Вторият роман, „Освободеният“, е най-дългият от двата тома, и поне на мен ми беше почти толкова тегав, колкото „Лявата ръка на мрака“. Почти, защото все пак към края стана интересно от сюжетна гледна точка. Освен това начинът, по който беше представена историята, на практика започвайки от средата и вървейки паралелно в миналото и настоящето, проследявайки пътят и развитието на главния герой Шевик, беше добро решение. Големият проблем тук е, че хич, ама хич не ми харесаха въпросните идеи и поведение на въпросния Шевик, както не ми харесаха и двата свята, Унас и Анарес, където се развива действието. Особено вторият, чийто строй и начин на живот звучеше като победил социализъм, където следващата стъпка беше самопризнатият, и крайно мъгляв анархизъм на главния герой. Ако не друго, важността на този точно роман, развиващ се хронологично най-рано от всички досегашни, е, че теориите на Шевик (физик по професия) спомагат за изобретяването на ансибъла, средството за мигновена космическа комуникация, използвано в някои от предишните романи.

„Светът се нарича дъбрава“ затваря тази втора част, и по същество е най-четимият от всичките, както и най-краткият. Като цяло, ако го бях чел отделно, без предхождащите го два, сигурно щеше да ми хареса повече, но сега нещо не се получи. Светът, където се развиваше действието ми допадна, както ми допаднаха, както и идеята за съня на местните „хори“ (така ги наричат земните колонисти, те самите се зоват хора и наричат колонистите „юмени“ – поне така е в превода, не съм чел как е в оригинал), при все, че има усещането, че въпросната е можела да бъде разработена повече. Проблемът тук е, че приликите със „завладяването“ на Дивия Запад през 19 век са твърде очебийни, както са и прекалено прозрачни и предсказуеми повечето човешки персонажи, начело с архизлодея Дейвидсън. Твърдо съм убеден, че точно за този роман съм закъснял с четенето – трябвало е да ми попадне преди години, когато все още не бях се сблъсквал с толкова трактовки на темата „жестокост на колонизатори към местното население“, при все, че романът на Ле Гуин предхожда повечето от тях. Освен това, не мога да се отърва от усещането, че този роман е бил едно от основните вдъхновения за красивия, но безкрайно банален филм „Аватар“ от преди няколко години, нищо, че създателите му не си признават – приликите не са малко.

Това обаче, което определено не ми допада във всичките книги на Урсула Ле Гуин, са идеите, които защитава, особено социалните такива. Не ми се навлиза в подробности, дори в уикипедия са изброени някои, но те по никакъв начин не ми импонират. Отне ми близо два месеца да се преборя със 720те страници на този втори том, и честно казано, не бих си ги причинил отново. Така че, надали скоро ще отворя книга на Урсула Ле Гуин. Ако изобщо го направя някога.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *