Заглавие: Лявата ръка на мрака т.1
Автор: Урсула Ле Гуин
Издател: Бард 2006
Две неща ме озадачават в това издание. Първото е заглавието – „Лявата ръка на мрака“ е само един роман от така нареченият Хейнски цикъл на Ле Гуин, а в случая е използвано за заглавие на двутомника. И то при положение, че на задната корица изрично е написано Хейнски цикъл, а романът от заглавието е предвиден за втори том. Странно решение, което не мога да си обясня. Второто нещо е преводът, т.е. преводите. „Бард“ отново не са направили нови такива, а са използвали преводите от предишните издания. Нямам смислено обяснение отново, освен пестене на разходи…
Сега за съдържанието. Първият том на „Лявата ръка на мрака“ съдържа три кратки романа, хронологично първите три написани от това, което в последствие ще бъде наречено Хейнски цикъл – „Светът на Роканон“, „Планета за изгнаници“ и „Градът на илюзиите“. Освен общата вселена, в която се развиват, друга връзка между тях няма.
„Светът на Роканон“ е първият от романите, написан най-рано и издаден през 1966та. При все твърдата sci-fi обвивка, голяма част от действието и сюжетът навеждат на сравнения с класическо фентъзи (например една от разумните хуманоидни раси наподобява джуджета, друга – горски елфи), а също и с някои фолклорни истории, но с научно обяснение, което е постигнато благодарение на използването едновременно на гледни точки на изследовател от технологично напредналия междупланетен Съюз (далият името си на заглавието Гаверал Роканон, етнограф) и местните обитатели на планетата Фомалхаут ІІ, където се развива действието. По този начин например междупланетните пътувания от едната гледна точка изглеждат като нормални такива, а от другата, тази на местните – като история от легенда в стил Там Лин. Сюжетно, историята донякъде напомня класическият сюжет за напреднала цивилизация, открила изостанала такава на непозната планета и срещата между тях; разликата е, че първите не се представят за богове, а действат най-открито, настройват част от населението срещу себе си, събират данъци и подпомагат една от разумните раси в началото. В последствие идва промяната в подхода, докато по време на експедиция Роканон и екипът му са нападнати изненадващо от неизвестен враг, като само етнографът оцелява. В опит да намери изход от ситуацията и да се свърже със своите той поема на пътешествие към напълно неизвестна досега област на планетата, от което приключение нищо няма да излезе същото като преди…
Като цяло, „Светът на Роканон“ е приятно четиво от старата школа. Уви, следващият роман, „Планета за изгнаници“, не ми допадна чак толкова. И той е типичен представител на старата школа и достатъчно кратък, без да се прекалява с описания и вътрешни монолози, и двете бяха добре дозирани, но въпреки това не се получи. Нито историята ми беше твърде интересна, нито героите, макар че концепцията за взаимоотношенията между пришълците от други светове (изгнаниците от заглавието) и местното население би могла да породи дискусии до колко е правилна.
За щастие, третият роман в томчето, „Градът на илюзиите“, не само, че е чувствително по-добър, но всъщност е и този, който най-много ми хареса. Доразвиващ концепции от предните два и косвено свързан с втория, „Градът на илюзиите“ е най-яркото доказателство в този сборник защо Ле Гуин се смята за класик във фантастиката. Действието този път се развива на Земята, но това е една Земя от далечното бъдеще, която по нищо не прилича на познатата ни планета. В един свят, жертва на извънземно (или не?) нашествие, почти постапокалиптичен, Фалк е (може би) човек без личност и спомени, озовал се в една пуста и негостоприемна среда, където трябва да извърви дълъг път, за да намери отговори за себе си, произхода си и какво всъщност се е случило. Действието върви по-плавно от другите два, а за размислите на тема лъжа, истина и илюзия – кое е истината и как да я познаем – Ле Гуин заслужава похвали (включително и заради факта, че всичко е в разумни граници без да се достига до крайностите на Филип К. Дик например…)
Впечатления от първата половина на Хейнския цикъл – по-скоро положителни. Да видим втората половина какво ще предложи…