Мечове срещу смъртта

Заглавие: Мечове срещу смъртта

Автор: Фриц Лейбър

Издател: Изток-Запад 2018

По една или друга причина Фриц Лейбър, един от бащите и впоследствие майстори на жанра „Меч и магия“, остана силно непознат у нас. Не се наемам да коментирам защо, но е е факт, че дори покрай глада за фантастика и фентъзи през 90те бяха преведени само отделни разкази, и то без особено афиширане. Чак около 2005та в малък тираж излезе „Мечове и черна магия“, но не получи достатъчно внимание и извън заинтересуваните остана незабелязано. Чак миналата година издателство „Изток-Запад“ се престраши да издаде втората книга от събраните съчинения за Фафрд и Сивия Мишелов, „Мечове срещу смъртта“.

Директно си казвам, без уговорик –  „Мечове срещу смъртта“ се оказа чудесно фентъзи от старата школа, дошло в подходящ момент, и харесало ми доста повече, от колкото първата книга от колекцията на Фриц Лейбър. Съдържа десет разказа за Фафрд и Сивия Мишелов, писани в рамките на десетилетия и подредени в нещо като хронологичен ред тук, а самата книга се явява втора поред от гледна точка на хронология. Това последното има нужда от малко пояснение, мисля, та – първата поява на двамата емблематични герои е през 1939 с разказа “Two Sought Adventure”, който за радост се намира и в този сборник, под името „Cкъпoцeннocти в гoрaтa“. До към шестдестте години на миналия век Фафрд и Сивия Мишелов съществуват в отделни разкази, развиващи се в различни периоди от живота им, но тогава Лейбър успява да организира историите в хронологичен що-годе ред, да попълни липсите и да ги издаде под формата на сборници (съвсем в духа на епохата и на нещата, които например Л. Спрег де Камп направи за Робърт Хауърд или как Майкъл Муркок организира хронологията на Елрик от Мелнибоне). Е, този тук е вторият такъв, като в него има както много ранни истории, така и някои, писани непосредствено преди издаването му, като например откриващата. Иначе историите са общо десет и са следните:

  • Oмaгьocaният кръг.
  • Cкъпoцeннocти в гoрaтa.
  • Дoмът нa крaдцитe.
  • Пуcтият бряг.
  • Виeщaтa кулa.
  • Пoтънaлaтa зeмя.
  • Ceдeмтe чeрни жрeци.
  • Нoкти в нoщтa.
  • Цeнaтa нa утexaтa.
  • Мaгaзин зa чудeca.

Няма да коментирам по отделно, няма смисъл. Само ще вметна някои произволни наблюдения, като например това, че тук светът на Неуон (английското Nowhen, тоест не-кога, прочетено на обратно) е основно загатнат, а по-голямата част от действието не се развива в емблематичния град Ланкмар. Изненадващо или не – по-скоро не, Лейбър притежава същото умение като Зелазни да казва доста с малко думи – това не пречи, а оставя желание за още, особено за хората, искащи да разберат как точно Ланкмар е вдъхновил например Анкх-Морпорк. Разказите не са особено дълги, битки има, но нито грамадният северняк Фафрд, нито дребният Мишелов разчитат само на бойни умения, което е чудесно. И в двамата има немалко интелигентност, от различен тип, но помагаща им да се измъкнат от всевъзмони капани, магически или не. Всъщност магията е доста скромна като присъствие и не е кой знае колко на фокус, а фантастичните твари са редки, до толкова, че да не омръзват и да си остават екзотика и загадка.

Трудно ми е да определя любима история, но не бих могъл да посоча и някоя, която да ме е подразнила, така че всичко е наред. Надявам се да се появят и следващите томове от събраните съчинения, но това, до колкото подочух, е в пряка зависимост от продажбите на тази книга. Предвид не особено високата цена, изводът какво би следвало мисля, че е ясен.

This entry was posted in fantasy, old school. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *