Iron Kingdom – The Rise and Downfall of Prussia, 1600–1947

Заглавие: Iron Kingdom – The Rise and Downfall of Prussia, 1600–1947
Автор: Кристофър Кларк
Издател: Penguin Books 2007

Привърших книгата преди два дни, и още не мога да си обясня защо четенето се проточи толкова (според Goodreads, почти месец и половина), при условие, че Iron Kingdom ми хареса много, не ми е доскучавала дори и в описанията на периодите, които не са ми от най-интересните, и съм много доволен, че я прочетох. Както и да е.

Ако човек погледне основното заглавие, Iron Kingdom, без пояснението, би останал с впечатлението, че става въпрос за някое евтино фентъзи, но случаят не е такъв – това е подробна и увлекателно написана история на единствената несъществуваща в наши дни велика сила, Прусия, и ролята, която тя е изиграла в оформянето на Европа и света такива, каквито ги познаваме днес. Подзаглавието също не бива да подвежда – книгата обхваща целия период от 1417та, когато Фридрих Хохенцолерн придобива граничната марка Бранденбург с титлите маркграф и електор (курфюрст) на Свещената Римска Империя, до 1947ма, когато понятието Прусия е премахнато едновременно и от историята, и картата на Европа. С подробности са описани владетелите – първо електори, а после крале – на Прусия, семейните отношения и влиянието им върху политиката (представянето на ролята на отношенията между Фридрих-Вилхелм ІІ и сина му Фридрих ІІ Велики и политиката на втория е впечатляващо). Редом с тях са представени и редица личности – политици, хора на изкуството, учени – допринесли с нещо за съдбата на държавата през всичките имена, под които е съществувала, като някои от тях са охарактеризирани в много дълбоки подробности, понякога далеч не ласкави (справка за последното – Хинденбург). Акцентирано е не толкова върху военната история и милитаризма, с които Прусия традиционно се асоциира, а върху социалната, вътрешната политика и отношенията между многото разпокъсани провинции на Прусия, в дълги периоди нямащи пряка сухопътна връзка помежду си, отношенията между съсловията в тях, централната власт и Юнкерската класа. Обрисуваната картина не винаги се покрива с масовата представа, но това е за добро, защото е чувствително по-обективно и логично представена – така се оказва например, че силната централизация на властта в Прусия всъщност далеч не е толкова силна.

Авторът Кристофър Кларк е австралиец, нямащ нищо общо с Германия или Прусия извън чисто академичния интерес, и според мен това обяснява успешният обективизъм, с който е написана книгата. Добре аргументирана е и тезата, че всъщност именно формирането на Германската империя начело с Прусия е началото на края за последната – нещо, с което човек е много по-склонен да се съгласи след прочитането на книгата. По-горе споменах, че военното дело и милитаризма на Прусия не са акцентирани, но това не е точно така, те присъстват и са достатъчно добре обяснени, особено анализът на втория и ролята му за възприемането на Прусия от останалия свят са чудесно разработени. Ако има област, където има какво да се желае, това е военната история (примерно Kr?mper системата на Шарнхорст е едва загатната), но за целта има оспрейки 🙂

Силно препоръчителна книга за всеки, интересуващ се от история, а за тези с интереси в модерната (след 17 век) такава и направо задължителна. По принцип бих могъл да пиша още, но няма смисъл – книгата е страхотна, и всеки заинтересуван е редно да я прочете и сам да прецени до колко прочетеното се покрива с това, което е знаел или си е представял преди. В моят случай, представите ми бяха доста различни от реалността, но това не намалява интереса ми към историята на Прусия и Германия като цяло ни най-малко.

За финал – книгата не е превеждана на български, и честно казано, не вярвам някога да се появи. Преведена е обаче „История на Прусия“ на Жан-Мишел Керотре, издадена преди няколко години от издателство Рива, която също е много добра, макар и по-сбита от тази на Кларк; всъщност не във всичко, например срещата между пруския министър Хаугвиц и Наполеон Бонапарт след битката при Аустерлиц е по-добре описана при Керотре. Не бих могъл да кажа със сигурност дали някоя от двете превъзхожда откровено другата, но докато Керотре има предимството да е достъпен на български, то Кларк е по-подробен.

This entry was posted in books, history. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *