Есенната Република

Заглавие: Есенната Република
Автор: Браян Маклелан
Издател: MBG 2017

Третата част от серията „Барутният маг“ отново започва откъдето завърши предната, малко след събитията от нея, но на непроменен етап. Тамас се е завърнал след изтощителния преход през Кез, съпроводен от съюзническата армия от Делив, за да открие столицата окупирана от трета страна. Светкавичната му поява сред армията на южния фронт срещу Кезианското нашествие предизвиква не едно или две сътресения и разкрити предателство. Таниел се спасил с помощта на Ка-Поел от пленничество, но сега се намира в пустошта, масово смятан за мъртъв от хората, но издирван от застрашените от това, което знае. А разследванията на Адамат продължават със заповед за арест на високопоставен адрански генерал, смятан за предател, но чието единствено прегрешение реално е, че няма достатъчно далновидност и доверие в другите. От тук нататък следват още не един или два обрата, преследвания, преврати, диверсии, както и някое друго разкритие, което съвсем преобръща представите за случващото се.

„Есенната Република“ реално предлага още от същото по отношение на първите две, но това е очаквано и всъщност нормално. Завършекът е цялостен и поне на тази сюжетна арка не оставя възможности за скалъпено продължение, или поне аз не виждам такива. Сюжетните обрати не са един или два, както стана дума, макар че ми се струва, че осъзнаването на Тамас къде е истинският противник малко се забави (тоест дойде доста късно като страници) и към края действието стана твърде забързано, а реалните противици останаха недоразработени. Историята с боговете също поднесе изненади, включително и признание какви са в действителност, така че дори тя приключи задоволително. Появата на разделение на типовете войска, а именно появата на кирасири и драгуни, и то използвани правилно, накара фенът на военната история в мен да подскочи от кеф. Финалът също беше далеч от „и те живели щастливо до края на дните си“, та и по това направление палци горе. Приликите с реалната история също понамаляха, нямаше аналог на Ватерло, и сюжетът отиваше където искаше да отиде. Освен горните три гледни точки имаше още няколко, като тази на Нила остави разни въпросителни, които с пълна сила важат и за Ка-Поел (основно откъде имат силите си), но предполагам въпросните въпросителни остават за евентуални следващи поредици в този свят. Първа такава вече има.

Финално, „Барутният маг“ се оказа много приятна поредица, която поне на мен ми даде надежда, че все още има какво да ме изненада приятно във фентъзи жанра. Ще гледам да си издиря и разказите, предхождащи историята, и търпеливо и кротко ще дочакам да излезе следващата поредица, преди да я захвана. Българското издание също е прилично, преводът на тази част е хубав, може би защото преводачите са двама, а за използването на оригиналните корици мога само да аплодирам. Така трябва да се прави.

This entry was posted in books, fantasy and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *