Къща от карти

Заглавие: Къща от карти
Автор: Майкъл Добс
Издател: Сиела 2014

Имам някакъв спомен, че съм попадал навремето на първия сериал, базиран на „Къща от карти“, британският такъв с Йън Ричардсън в главната роля, но знам само, че не успях да го възприема първо защото нямах достатъчно багаж за целта, и второ, защото свързвах Ричардсън с ролята му на Шерлок Холмс от преди това. Доста по-късно чух името покрай новия сериал с Кевин Спейси (който не съм гледал), и чак след това разбрах, че и двата са базирани на книга.

Въпросната книга е… плашеща. Публикувана за първи път през 1989та, с автор шефа на администрацията на правителството на Маргарет Тачър. От консервативната партия. Във Великобритания. Сега за момент се замислете как авторът може да е бил пряк свидетел на редица от описаните неща в книгата, а след това се замислете повече какво ли всъщност се случва на места с по-малко традиции и с още по-малко спазване на такива, като например България. Ами, аз поне се стреснах. Политиката може да бъде много мръсна игра, но истински страшното е, когато се заиграе някой с безкрайни амбиции и без особени скрупули и морал. Франсис Ъркарт, главният герой в „Къща от карти“, е точно такъв.
Сюжетът проследява вътрешната борба в централата на управляващата консервативна партия, след поредните спечелени избори, но този път с доста по-малка преднина. Когато запазилият поста си премиер министър Колингридж отказва да внесе промените, предложени му от вътрешно партийния камшик Франсис Ъркарт, последният решава, че премиерът се е изчерпал и започва задкулисната си игра, с цел да заеме мястото му. А в тази игра място за морал и лоялност няма, и всичко е позволено. Стига разбира се друг да плати цената.

„Къща от карти“ е книга за стремежът към власт, за мръсните игри и ударите под кръста, с които е изпълнена политиката, както и за дълбините, до които могат да доведат въпросните. Тя е също и книга за възможностите на журналистиката, които могат да служат по съсипващ начин с правилното насочване (това е известно и ясно на всички, разбира се, но тук е представено наглед как се случва), но са способни и да разкриват задкулисните игри, стига да се ориентират правилно. Нещо, с което Мати Сторин не успява да се справи съвсем. И не на последно място, тя е нагледен пример какво би могъл да причини някой свръх амбициозен с умения и възможности и без морал, озовал се на точното място. Лично на мен цялата безскрупулност ми дойде в повече, особено като си давах сметка, че солидна част от описаните неща най-вероятно са почерпени от преки впечатления. Не е от най-приятните неща да видиш от първа ръка как интригите за власт съсипват не само кариери, ами и животи, и как дори семейството и роднините не са в безопасност. Особено когато става дума за честен човек, каквото впечатление остави в мен Хенри Колингридж. Цялостната стилистика в стил трилър също не е точно моето нещо, но пък е добре написано и четимо. Не знам обаче дали имам желание да продължа със следващите две книги. Иначе си струва да се има предвид, че българското издание е редактираното второ такова, което добавя прилики със сериалите и дава мегдан за продълженията. Ако се вярва на уикипедията, завършеците на двете издания са леко различни с оглед на кой оцелява и кой не, основно явно с цел да има мегдан за продължения, каквито има в сериалите.

This entry was posted in books, mystery, трилър. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *