Две луни

Заглавие: Две луни
Автор: Елена Павлова
Издател: Изток Запад 2016

„Две луни“ е, както пише и на задната корица, сборник с общо 17 разказа, писани между 1996та и 2016та, в трите жанра фантаскита, фентъзи и хорър, подредени не в този ред. Коя е Елена Павлова мисля, не е нужно да обяснявам, както и не смятам да задълбавам в абсолютно всеки разказ.

Някои съм ги чел и харесал още навремето, например „Елфическа песен“ и „Драконите на Кавано“. Първият определено е трябвало да порасна, за да го осмисля, а втория ми навя много приятни носталгични спомени, въпреки многото прилики с „Хрониките на Нарния“ и „Драконовите ездачи на Перн“ и въпреки прибързания завършек. „Ода за тройка мечове“ беше забавен, втората Тройка мечове – не, и освен това също страда от прибързаност. „Майстор на лъка и торинава“ е откъс от втората, неиздадена част от „Епос за кръволоците“, писан под псевдонима Илайджа Джауит, и като такъв, аз лично не бих го включвал в сборници, освен ако не предстои завършване на поредицата (заради липсата на завършек така и не четох първата част, „Сърцето на скиталеца отвъд“, въпреки, че си го купих навремето). „Лунна пътека“ и „Призрачен следобед“ са изненадващо приятни и кратки хорър импресии, като втората ме спечели и с тънката меланхолия, пропиваща целия текст. „Те се спускат нощем от хълмовете 2.0“ по-скоро ме разочарова – чел съм първата версия преди и я препрочетох пак след настоящия сборник, категорично поне за мен тя работи по-силно и по-въздействащо от новата, включително и защото остава неизвестно кои са тези те. „И тръгна по водата“ е кратка въртележка в стил Зелазни (комуто е и посветен). „Динозавър за Коледа“ пък ми напомни за миналогодишното разочарование в книгите-игри „Градската вещица“, но поне беше хубава гаргара на тема медийни рейтинги и имаше смислен завършек. „Номад: долу спи убиецът“ отново е част от нещо по-мащабно – „Номад: Самият пъкъл“ – което не съм чел, но този път може би трябва. Едноименният „Две луни“ се оказа изненадващо приятна и идейна фантастика на тема първи контакт и космическа колонизация, и определено бих прочел още нещо в този свят. „Манипулаторът“ е хубава импресия в духа на „Призрачен следобед“ от по-горе, с радващо оптимистичен завършек. „Зимно преброяване на вампирите“ и до момента ми е на кантар – в другите ревюта масово му се радват, а на мен приликите с „Нощен патрул“ на Лукяненко и с гореспоменатата „Градска вещица“ определено ми дойдоха в повече, и като цяло, не ме грабна достатъчно. Останалите по-скоро не ме впечатлиха.

Като цяло, добър сборник, подходящ и за запознаване с Елена Павлова, и за припомняне на повечето аспекти от творчеството й (предполагам киберпънк разказите отсъстват по чисто концептуални причини). Надявам се следващото й авторско издание да съдържа още повече нов материал.

This entry was posted in books, fantasy, Horror, sci-fi, Български, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *