Dictator

Заглавие: Dictator
Автор: Робърт Харис
Издател: Обсидиан 2016

Това е третата част на трилогията на Робърт Харис, посветена на живота на Марк Тулий Цицерон, може би най-известният и влиятелен римски оратор, също и влиятелен политик и философ. Предадена през „спомените“ на освободеният му роб Тирон (който наистина е писал биография на Цицерон, недостигнала до наши дни), цялата сюжетна нишка следва практически дословно каквото се знае за живота и събитията около времето на Цицерон, тоест първата половина на първи век преди Христа.

Предните две части бяха издавани доста нередовно през последните години, заслугата за което е изцяло на Робърт Харис – в един момент беше изцяло зарязал серията, за да се посвети на съвсем различна книга, изцяло политически ориентирата (The Ghost). Сега обаче и третата е налице, с което историята е завършена, напълно очаквано с масова смъртност. Първата книга (Imperium) обхващаше периодът между запознанството между Тирон и Цицерон и консулството на последния, втората (Conspirata в българското издание, следващо американското такова, с оригинално британско заглавие Lustrum) обхващаше скромните 4 години от консулската 62ра пр.н.е. до изгнанието през 58 пр.н.е. и са занимаваше основно със заговора на Катилина и непосредствените последици от него. Настоящата трета книга започна от там и обхваща последните години от живота на Цицерон от изгнанието, наложено му от Клодий с подкрепата на Цезар, до проскрипциите на втория триумвират. Напълно очаквано за този период, основният фокус, макар и не директно в картината, е Цезар и пътят му към абсолютната власт, минавайки през гражданските войни, триумф и убийство. А след него, и върху борбата между Октавиан и Антоний и формирането на втория триумвират.

За мен, именно фактът, че фокусът е върху Цезар и Октавиан е основният проблем на книгата. Точно този период от римската история е дъвкан и предъвкван многократно, особено военният аспект, и е добре, че акцентът не е там. Всъщност повечето битки и кампании са предадени като разкази на свидетели, а Цицерон и Тирон присъстват лично единствено при Дирахиум. Вместо това имаме основно политически маневри и интриги, гарнирани с размислите на Цицерон и цитати от действителни негови писма, речи и произведения. Историческата достоверност е на изключително високо ниво и това е безспорен плюс. Недостатъкът е, че мнозина персонажи често само преминават през повествованието, без да се разбере впоследствие какво се случва с тях и къде изчезват – например не става ясно, че Лабиен също загива при Мунда. Иначе, книгата е по-скоро трилър с исторически сюжет – четенето е бързо и лесно, на моменти неравномерно, и понякога годините минават бързо и споменавани надве-натри. Основна тема и според Харис е властта и политическата свобода, както и запазването на последната от безскрупулни и твърде амбициозни личности, особено такива, имащи армии зад гърба си. Отговори, разбира се, няма, и не бива да се очакват, но темата е значителна и уви, все още актуална.

Като цяло, сносен завършек на по-скоро неблестяща с много поредица. За съжаление, трилъровият опит на Робърт Харис сякаш му изиграва лоша шега, и поне за мен не успява да развие достатъчно добре идеите си, както да измисли свеж начин да представи историята си. И по мое мнение поне в тази настояща поредица не успява да надскочи дебюта си Фатерланд. За сметка на това се справя чувствително по-добре от Кон Игълдъновите вариации на тема Цезар, така че ако се чудите между двете, определено Робърт Харис е по-добрият избор.

This entry was posted in books, history novel, Древен Рим. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *