The Inheritance of Rome: Illuminating the Dark Ages, 400-1000

Заглавие: The Inheritance of Rome: Illuminating the Dark Ages, 400-1000
Автор: Chris Wickham
Издател: Allen Lane/Penguin

Ето една книга, чието четене наистина се проточи – по груби сметки, близо три месеца. Не че през това време нямаше и други четива, резултатите от някои от които вече присъстват тук, други няма да се появят изобщо („Трънски разкази“ например), а за трети ми е адски трудно да напиша каквото и да било (в последната категория влизат „Към себе си“ – уникалните полеви размишления на император Марк Аврелий, отварящи прозорец хем към мисленето на един от най-известните римски императори, хем към стоическата философия, постулатите на която може и да не ми импонират изцяло на разбиранията, но са достатъчно валидни и днес; също и „Юлий Цезар“ на Шекспир, която пък до голяма степен е изградила съвременната представа за събитията около смъртта на Цезар и формирането на втория Триумвират, а да не споменаваме редица запомнящи се цитати, кулминиращи с фамозната реч на Марк Антоний на погребението на Цезар). През цялото това време четенето на “The Inheritance of Rome” се влачеше, като цяло бавно. Но накрая по-скоро си заслужаваше времето.

Заглавието иначе е достатъчно красноречиво каква е тематиката – проследява се какво е влиянието на римската цивилизация след края на Западната Римска империя докъм 1000та година, тоест ранното Средновековие. Всъщност и край е условно понятие, а пък причините за него са представени като далеч от предвещаващи неизбежен крах. По-скоро начинът, по който е реагирано спрямо някои събития е водещата причина за разпада, както и някои съвсем целенасочени действия от военно и териториално естество. Основните аргументи се представят на базата на свидетелства за социални промени, икономически фактори – данъци, търговия и търговски връзки, производство и разпространение, оземляване – а не толкова на базата на войни и битки, при все, че милитаризацията на обществото и в частност елитите в даден момент е фактор навсякъде. Иначе обхватът разбира се е основно в земите, били някога под римска власт, но се излиза и навън, например когато трябва да се обхванат ролите на Персия и ислямския халифат, зародил се извън границите на империята, но завладял голяма част от бившите й територии, както и съвременна Германия и централна Европа, бидейки част от империята на Каролингите. Всички аргументи са представени на базата на свидетелства, и документални от оцелели документи, и археологически, понякога и косвени, с дежурната доза несигурност, която бива подчертавана навсякъде, където е налично. Посочват се също така и редица прилики и разлики между различните общества в следримския запад, както и промените в Източната империя, и се прави опит да се проследят причините за въпросните разлики и промени – до колкото е възможно. След прочита на тази книга категорично си затвърждавам мнението, че Тъмните векове далеч не са били толкова тъмни.

Финалната година, около която привършва прегледа, също е обозначена като условна – на някои места напълно покрива критериите да се постави граница там, на други е изцяло далеч от тях. На пръв поглед тезата, че „наследството“ на Рим се изчерпва окончателно с поява на феодализма е странна – всъщност и феодализмът не е пълнокръвен навсякъде и не настъпна по едно и също време – но е достатъчно добре аргументирана, за да се вземе на сериозно. Споменавате на българите, очаквано, е в контекста на Византия, но това е очаквано, както и причисляването ни към турските племена, но и това е очаквано в някаква степен.

Имам спомен, че препоръчах „The Inheritance of Rome“ на поне трима души, и бих я е препоръчал практически на всеки заинтересован от периода. Освен, че беше интересна, макар и тромава за четене, поне на мен ми запълни макар и бегло редица бели петна за периода, особено например в Испания. Определено препоръчителна книга, включително и за някои геймъри. Така чудесно се връзва с Total War: Attila и мини кампанията за Карл Велики 🙂

This entry was posted in books, history, античност, Древен Рим, средновековие. Bookmark the permalink.

One Response to The Inheritance of Rome: Illuminating the Dark Ages, 400-1000

  1. Книгата е невероятна средновековието е представено по-доста добър начин.
    Мисля, че един прочит е малко.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *