Малки богове

Заглавие: Малки Богове
Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев 1996/2001

Това, разбира се, не ми е първи прочит. „Малки богове“ се приема за един от шедьоврите на Тери Пратчет, ако не и най-сполучливата му творба, достигната може би само от „Нощна стража“. По една или друга причина, точно тази книга на Тери съм я препрочитал 2-3 пъти преди настоящата спонтанна хрумка.

Няма да се разпростирам особено като текст, защото точно за тази книга има писано доста и надали е останало нещо за казване. Всъщност, може би има. Както е известно, под ножа за дисекция тук са вярата, религията и философията, като преобладаващото мнение е, че книгата е анти-религиозна, като все пак се допуска, че съвсем в духа на съвременото отношение към света Пратчет не засяга толкова вярата. След този прочит не съм напълно съгласен с горното. Всъщност, ако има неща, които Пратчет наистина бичува, това са фанатизмът, фундаментализмът и догматистичното мислене, както и двуличието на властта в лицето на Ворбис и висшата йерархия на омнианската църква. Не мисля, че книгата е анти религиозна, ако беше, нямаше да завърши по точно този начин, с реформирана църква. За сметка на това фундаменталистите и фанатиците си получават каквото заслужават, но все пак ми остава впечатлението, че властта и злоупотребата с нея под маската на религия и чрези религиозно изопааване заема много по-важна роля, от колкото съм доволил навремето. Интересно какво ли би написал Пратчет по темата днес, след „подвизите“ на ДАЕШ и подобните им.

Иначе трудно мога да намеря нещо, с което да не мога да се съглася с трактовките на вярата и философията. Втората е особено забавна, пародирайки не един или двама елински философи, като на мушката основно е Архимед, но в Дидактилос се откриват например и черти от Коперник и Джордано Бруно, освен очевидният Диоген. Контрастът между теократичната Омния и свободомислещия Ефеб са един път. Първата трактовка, тази за вярата също е чудесна, като сега вече се наби на очи случилото се, когато Дидактилос се изправи пред заговорничещите омнианци. Понякога простите факти не са достатъчни, трябва нещо, което да убеди и да вдъхне вяра на хората. Дори и като символ.

Давам си сметка, че може би допускам някой-друг спойлер, но точно за тази книга ми се струва излишно да се пазя от такива. Надали някой интересуващ се не я е прочел. Затова и досега не споменавам много за сюжета, но все пак накратко – на другия бряг на Кръглото море, срещу Анкх-Морпорк, се намира Омния, теократична държава, където властта се държи от жестоката и фанатична църква на Ом. Въпросният бог обаче има проблем, и то огромен – вярата в него се е изопачила до степен да се измени във вяра в църквата и той губи сили. Единствената му надежда е неграмотният послушник Брута, който обаче е единственият искрено вярващ и е надарен с феноменална памет, но дори и Брута трудно приема, че върховният му бог е приел формата на костенурка (което пак напомня на философското учение за формите и силата им). Когато по злощастно стечение на обстоятелствата Брута е включен в делегацията, заминаваща за Ефеб да обсъди мирния договор между двете страни, Ом съзира надеждата да намери философ, който да го измъкне от това му положение.

Бях решил да не се увличам в писане и наистина не мисля да го правя. „Малки богове“ е класически Пратчет, където сериозното все повече взима връх над смешното, но и смешното има какво да каже – пасажите, където човек може да се смее с глас, не са един или два. По-горе споменах „Нощна стража“. До скоро, ако трябва да избирам между двете коя ми харесва повече, бих избрал „Нощна стража“, но сега не съм сигурен. Нека приемем, че нямам желание да го правя и да не си губим времето в излишни сравнения. Както и нямам желание да коментирам все по-набиващите ми се на очи недостатъци в стила и писането на Пратчет, но както е тръгнало, това може и да се случи покрай “Нация”, която около средата по-скоро не ми харесва.

This entry was posted in books, fantasy, сатира, Тери Пратчет. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *